Определение № 2306 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 615/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. №9679/04.06.2024г., подадена от адв. Е. Б., процесуален представител на ответниците по касационната жалба – О. А., С. А., М. А. и А. А., с искане за изменение на постановеното от ВКС определение №1404/29.05.2024г. по к.т.д. №615/2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС, в частта на разноските, като бъде й присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС по чл. 38 ЗАдв.. В молбата изтъква, че това, че била внесена държавна такса по жалбата, било ирелевантно, защото в действителност тя била заплатена лично от нея, тъй като комуникацията с клиентите й след 10 години дела била затруднена. Твърди, че не била представила договори с тях, но имала с ищеца А., а те като негови правоприемници встъпвали в този договор. Независимо от това, счита, че това, че са присъдени суми и са се снабдили с изпълнителни листа, не означавало, че са получили плащане на присъденото вече обезщетение. Предвид горното претендира изменение на определението и присъждане на адвокатско възнаграждение в нейна полза. Ответната по молбата страна – застрахователно дружество Чешка П. А.С. /CESKA POJISTOVNA A.C./ е получил препис от молбата чрез съдебния си адресат – адв. Б., но не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата е депозирана в срок, а именно едномесечен от постановяване на акта. Към отговора на касационната жалба не е приложен отделен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но е посочено, че се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, т.е. искането е обективирано в самия отговор. Фактът, че в касационното производство не е депозиран списък по чл. 80 ГПК, не е пречка за разглеждане на молбата, тъй като такъв не се представя по искане за допълване на съдебния акт (т. 8 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), а присъждането на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е право на адвоката, което се упражнява с молба до съда (определение № 731/09.10.2014 г. по ч.гр. д. № 5256/2014 г. на ВКС, III г.о.). Предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е да се улесни съдът при изчисляването на разноските, както и да се внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните разходи. Адвокатското възнаграждение при хипотезата на чл. 38 ЗА се определя от съда, поради което липсата на предварително посочване на размера му от лицето, което го претендира, не накърнява интересите на страната, която следва да го заплати (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.). С оглед горното молбата следва да бъде разгледана по същество. В разпоредбата на чл. 38 ЗА за предоставяне на безплатна правна помощ не е регламентирано законово изискване да се доказва наличието на някое от основанията при сключването на договора за правна помощ. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза, освен при надлежно оспорване от противната страна, като оспорващият носи и доказателствената тежест, тъй като трябва да установи положителния факт, че лицето има средства и/или имущество, достатъчно за да може да поеме заплащането на адвокатско възнаграждение. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА, която е ясна и непротиворечива и те са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да дължи разноски, т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18. 10. 2012г. по ч. гр. д. № 598/2012г., III г. о., определение № 708 от 5. 11. 2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г., IV г. о., определение № 257 от 9. 05. 2018г. по ч. т. д. № 226/2018г., II т. о., определение № 395 от 9. 07. 2018г. по т. д. № 1314/2018г., II т. о., определение № 442 от 28. 06. 2019г. по ч. т. д. № 502/2019г., ІІ т. о., определение № 289 от 27. 08. 2020г. по ч. т. д. № 992/2020г., І т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. В случая, обаче, по отношение на ответниците по касация А. А. А., М. А. и С. А. А. не е представен никакъв документ, удостоверяващ, че за тях е осъществена безплатна правна защита, в която и да е от хипотезите на чл. 38 от ЗА, а са представени единствено пълномощни за адв. Б., от съдържанието на които не може да се направи извод, че е уговорено предоставянето на безплатна адвокатска защита и съдействие. Горното процесуалният представител сочи изрично и в молбата си по чл. 248 от ГПК, а именно, че такива договори не представя. Твърденията, че имал затруднена комуникация с клиентите си, не променя изводът, че за да има основание за претенция за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв., следва да е предоставена такава безплатна правна помощ и то на конкретните лица, които се представляват, а не на техният наследодател. Това, че лицата са наследници по закон на починалите си родители, не води до извод, че встъпват в правоотношението по договора за правна защита и съдействие, сключен от техните праводатели, тъй като този договор се прекратява със смъртта на лицето. Договорът за поръчка, какъвто е договорът за правна защита и съдействие, по силата на разпоредбата на чл. 287 от ЗЗД се прекратява със смъртта на лицето - поръчител. С прекратяване на правоспособността на страната, се погасяват и свързаните с процесуалното й представителство правоотношения, противно на твърдението на процесуалния представител на наследниците, че те встъпвали в правоотношението на починалите им наследодатели по договора за правна защита. По отношение на наследниците, които не са непълнолетни, а лица в трудоспособна възраст, не се установява да е уговорена и предоставена безплатна правна помощ, за да се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.. Няма основание за изменение на акта и в частта по отношение на О. А., тъй като в полза на същия е издаден изпълнителен лист за вземане в размер над 25 000 лв. през 2022г., няма спиране на изпълнението на осъдителното въззивно решение, а това, че не е предприел действия за събирането му, е ирелевантно. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че няма основания за изменение на постановения акт в частта за разноските, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.