Определение № 10138 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от заместник изпълнителния Директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез юрисконсулт Захариева, срещу определение № 3106 от 08.08.2024 г., по адм. дело № 877 от 2024 година по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е постановено спиране на предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/399#2 от 12.07.2024 г., издаден от заместник изпълнителния Директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". Поддържат се доводи за недопустимост, евентуално - неправилност и необоснованост на определението. Най-напред, се твърди, че производството пред АС, съответно оспореното определение са недопустими, защото с определение №2987 от 29.07.2024г. по адм.д.№ 867 от 2024г. по описа на АС Пазарджик, образувано по оспорване на „Беса Валей“ЕООД, с.Огняново против същия административен акт (АУПДВ) № 01-2600/399#2 от 12.07.2024 г., издаден от заместник изпълнителния Директор на ДФЗ), поради оттегляне на жалбата производството по делото е прекратено. Според частния жалбоподател по-късно заведеното адм.д.№ 877/2024г. е недопустимо. Евентуално се твърди, че основателността на искането за спиране на изпълнението на оспорения административен акт, а именно - наличието на значителни или трудно поправими вреди, които актът ще причини, е недоказано. Накрая, в частната жалба се изтъква, че не са доказани и нови обстоятелства, предвид обстоятелството, че процесното искане за спиране на изпълнението на АУПДВ е повторно. Иска се обезсилване, евентуално - отмяна на обжалваното определение. Ответникът по жалбата – „Беса Валей“ЕООД, с.Огняново, чрез процесуалния си представител адв.Бабачев, изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба по съображения, изложени в писмено възражение от 16.09.2024 г. Иска оставяне в сила на определението и присъждане на разноски съгласно представен списък. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и съобрази становищата на страните, намира частната жалба процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.230 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Производството пред АС – Пазарджик е образувано по жалба на „Беса Валей“ЕООД срещу посочения АУПДВ, с който е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 76 276, 74лв. С обжалваното определение съдът е спрял допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) предварително изпълнение на оспорения административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, въз основа на представените доказателства и предмета на дейност на дружеството-жалбоподател - производство на вино, че предварителното изпълнение на посоченото задължение би довело до значителни и трудно поправими вреди с оглед на финансовото положение на предприятието, характеризиращо се със значителен размер на задължения към доставчици, някои от които просрочени. Позовавайки се на доклад на независим одитор от 18.09.2023г. и на ноторния факт, че сезонът на гроздобера започва през август и продължава до месец ноември, съдът е приел, че предварителното изпълнение на АУПДВ може да стане причина дружеството да преустанови функционирането си на действащо предприятие. Предвид това, съдът е направил извод, че е опровергана презупмцията за приоритет на обществения интерес чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК искането за спиране на допуснато предварително изпълнение може да бъде направено при всяко положение на делото и се разглежда от съда незабавно и в закрито съдебно заседание. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. По арг. от чл. 166, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, АУПДВ е декларативен индивидуален административен акт, който придава ликвидност на публичното държавна вземане – установява го по основание и размер. Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е имуществено разместване в патримониума на адресата на акта. Значението на това имуществено разместване за обществения интерес е презмирано и това е и причината за допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. За да бъде спряно ex lege допуснатото предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от незабавното изпълнение, за да се прецени, дали те са значителни. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т. е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Неоснователно в частната жалба се поддържа, че оспореното определение е недопустимо поради недопустимост на жалбата против АУПДВ, защото е прекратено по-рано заведено дело между същите страни, за същото искане и на същото основание, в резултат на оттегляне на жалбата по другото дело. Наличието на две дела в един и същи съд, с един и същ предмет, действително прави производството по по-късно заведеното дело недопустимо (чл.159, т.7 АПК). Това е обаче е така само ако по-рано заведеното дело продължава наред с по-късно заведеното. В случая, прекратяването на първо образуваното дело премахва посоченото основание за недопустимост на жалбата по настоящото, по-късно заведено, производство. Неоснователно в частната жалба се поддържа, че искането за спиране на изпълнението не е подкрепено с доказателства. От страна на оспорващото дружество са представени доказателства във връзка със стопанската му дейност и реализираните приходи и разходи, задължения към доставчици, видно от които незабавното изпълнение на установеното с оспорения акт публично държавно вземане би създало невъзможност на стопанския субект да осъществява дейността си. Именно настъпването на сезона на гроздобера е новото обстоятелство (след влязлото в сила определение на АС, с което е отхвърлено първото искане за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ), което е отчетено от решаващия съд, във връзка с невъзможността на дружеството да поеме необходимите разходи във връзка с този ключов за търговската му дейност – производство на вино, период. Това прави несъстоятелно и последното оплакване в частната жалба. Предвид обема на дейността на ответното дружество и посочения етап на снабдяване с основната суровина за производство на дружеството, разпореденото по силата на закона с АУПДВ незабавно имуществено разместване нарушава принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като от установените факти по делото следва обоснован извод, че предварителното изпълнение би довело до настъпване на трудно поправими и значителни вреди за адресата на акта, които биха засегнали законните му интереси в степен по-голяма от необходимото за целта. С оглед гореизложеното оспореното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,