Решение № 4813 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2018 г.

Решение № 4813 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8784/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Кюстендил (ТП на НОИ - Кюстендил), против Решение № 122 от 23.05.2018 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 230/2017 година. С него се отменя Решение № 2153-09-16/27.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. Йончева като наследник на починалия й съпруг Г. Йончев против Разпореждане № 5712192861/08.10.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йончев, считано от 19.08.2015 г. и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от КСО пенсията е прекратена, считано от 30.09.2015 година. С решението преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил с указания за прекратяване при условията на чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 1 от АПК на образуваното административно производство по заявлението на Г. Йончев и ответникът е осъден за заплати разноски в размер на 920 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - В. Йончева чрез адв. К. Димитрова в писмено становище по делото оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Йончева срещу Решение № 2153-09-16/27.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил. С него е потвърдено Разпореждане № 5712192861/08.10.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йончев, считано от 19.08.2015 г. и на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) пенсията е прекратена, считано от 30.09.2015 година. Приживе наследодателят на жалбоподателката Г. Йончев е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-09-342/18.09.2015 г. по описа на ТП на НОИ - Кюстендил. Заявлението е съпроводено с необходимите документи и доказателства за удостоверяване на това право и особените изисквания на закона. Установява се по делото, че лицето е работило по трудов договор с ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, който е бил прекратен на осн. чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), считано от 20.08.2015 година. Видно от административната преписка компетентните длъжностни лица са приели и второ заявление на Йончев с вх. № 2124-09-112/18.09.2015 г. за прехвърляне на набраните средства по индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд, във фонд "Пенсии" на ДОО. Г. Йончев е починал на 18.09.2015 г. съгласно Препис-извлечение от Акт за смърт № 17/18.09.2015 г. и е оставил за законни наследници жалбоподателката, която е негова съпруга и деца. С разпореждане № 5712192861 от 08.10.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на Йончев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.08.2015 г. и на осн. § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. След като лицето е починало на 18.09.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 КСО пенсията е прекратена, считано от 30.09.2015 година. За да отмени административният акт съдът е обсъдил приложените към първоинстанционната жалба медицински документи за Йончев и ги е ценил поотделно и в своята съвкупност с останалите по делото доказателства, ведно с приетите заключения на съдебно-медицинска и психиатрична експертизи. Изложени са съображения, че съгласно справки от електронната деловодна система на НОИ - Кюстендил заявленията за отпускане на пенсия и за прехвърляне на набраните средства на Йончев, са входирани на 18.09.2015 г. в 14: 24: 07 и 14: 34: 09 часа, т. е. след часа на неговата смърт. Съдът е кредитирал дадените от жалбоподателката обяснения в открито съдебно заседание на 23.04.2018 г., съгласно които документите по пенсионирането на съпруга й били подготвени от работодателя, а заявлението подписано от негов служител. На основание заключението на вещо лице, което е лекар-хирург се установява, че състоянието на Йончев е било тежко, имало опасност за живота му, вкл. и към момента на прекратяване на трудовия договор. Вещото лице специалист- психиатър посочва, че по данни на личната лекарка на Йончев, от м. 04. 2015 г. след претърпяната първа оперативна намеса му е назначен морфин за овладяване на наличния болков синдром, който препарат няма отношение към психичните процеси като цяло. Описаното тежко състояние преди и след прекратяване на трудовия договор от 20.08.2015 г. до смъртта му на 18.09.2015 г., прогресивно довежда до състояние на нарушено съзнание /сопор, кома/. Психичните нарушения при подобни заболявания представляват количествена промяна на съзнанието - нарушена ориентация за собствената личност и за заобикалящата среда. Вещото лице обобщава, че поради промяна в съзнанието и нарушения на цялата психична дейност, Йончев е бил лишен от възможност да ръководи действията и постъпките си, да защитава интересите си, както и да се грижи сам за себе си. Разпитано в съдебно заседание същото вещо лице обяснява, че в последната седмица Йончев е бил в кома. След анализ на относимите по делото факти, административният съд при осъществяване на проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че оспореното решение е материално незаконосъобразно. Според съда спорният по делото въпрос е свързан с обстоятелството дали за Йончев е възникнало правото за отпускане на ПОСВ, както и надлежно ли е упражнено то. Позовал се е на общите правила на чл. 94, ал. 1 и чл. 96, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КСО и е достигнал до извод, че пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото и се прекратява със смъртта на лицето, считано от края на месеца, през който е настъпила смъртта. Съдът като е дал вяра на писмените доказателства, обясненията на жалбоподателката, която е съпруга на Йончев и заключенията на приетите по делото експертизи е формирал извод, че заявлението за пенсиониране на Йончев е изготвено преди смъртта му от служител на последния осигурител, подадено е чрез осигурителя в деня на смъртта му и е входирано след настъпване на смъртта. Поради това съдът в обобщение изтъква, че след като Йончев не е подписал заявлението за пенсионирането, както и не е упълномощил друго лице да стори това, не е упражнил валидно правото за отпускане на пенсия по заявлението от 18.09.2015 година. Решението е неправилно. Основателни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното съдебно решение. Решаващите мотиви на административния съд, че наследодателят на В. Йончева, не е подписал лично или чрез упълномощено лице заявлението за отпускане на ПОСВ, са основани на анализ и преценка на писмените, гласните доказателства и заключенията на съдебно-медицинска и психиатрична експертизи. Видно от чл. 1, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (ред. ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) заявлението може да се подава лично, чрез законния представител, чрез лице, посочено в чл. 26 от Закона за закрила на детето, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса, чрез упълномощено съгласно чл. 18 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) лице или по електронен път. По същество с жалбата до административния съд В. Йончева е оспорила авторството на заявлението за отпускане на ПОСВ, което по своята същност представлява частен диспозитивен документ, съдържащ материализирано волеизявление на лицето, което се сочи за негов автор. Подписаният частен диспозитивен документ има формална доказателствена сила. Обстоятелството дали подписът върху документа принадлежи на лицето, от което се твърди, че изхожда или от лице изрично упоменато в чл. 1, ал. 1 НПОС, е относимо към действителността на тези подписи. За установяването на последното обстоятелство законодателят е предвидил изричен ред в чл. 193 ГПК. В това производство е дадена възможност на страната да оспори истинността на документа и то въз основа на извършване на пълно доказване по отношение на авторството на документа, чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели и вещи лица. В производството, което се е развило пред административния съд не е доказано безспорно, че заявлението не е подписано нито лично от Йончев, нито от лицата оправомощени по силата на цитирания текст на Наредбата, да сторят това. По делото не е допусната съдебно – почеркова (графологична) експертиза, която да изследва общите и специфичните белези на положения върху заявлението подпис и кой е неговият автор. Не обуславят извод за доказаност, че документът е неистински и заключенията на съдебно-медицинската и психиатрична експертизи, тъй като те свидетелстват само за невъзможността лицето да изрази правно валидна воля, поради здравословно си състояние. Заключенията макар и неоспорени от страните по административното дело, са само индиция, че лицето фактически не би могло да подпише заявлението, неразбирайки свойството и значението на своите действия и постъпки. Индициращият факт също подлежи на главно и пълно доказване в съдебния процес, поради което съдът с оглед задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да напъти страната да ангажира изслушването на съдебно–графологична експертиза, която да установи по безспорен начин авторството на подаденото от Йончев заявление. Позоваването на обясненията на Йончева дадени в открито съдебно заседание на 23.04.2018 г. относно автора на заявлението, не могат да бъдат кредитирани като достоверни, защото жалбоподателката е преживяла съпруга на Г. Йончев и е възможна нейната заинтересованост от изхода на делото. Така очертан спорният въпрос не е бил изследван с необходимите и допустими доказателствени средства, поради което делото е останало неизяснено в тази си част. По изложените съображения обжалваното съдебно решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени. Предвид забраната за фактически установявания - чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът е необходимо да допусне изслушването на съдебно – графологична експертиза, със задача да установи дали положеният подпис върху заявлението за отпускане на пенсия изхожда от лицето, което се сочи за негов автор. С оглед пълното, всестранно и обективно изясняване на правния спор трябва да бъдат разпитани като свидетели, лицето, което е приело заявлението на Йончев и е удостоверило това обстоятелство с подписа си, както и длъжностното лице подписало се като "Ем. Христов" (лист 80 от делото пред Административен съд Кюстендил). Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,