Определение № 9132 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9328/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Ш. М. и М. О., срещу определение № 17480 от 22.05.2025 г., постановено по административно дело № 4173/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му, произнасяне от касационната инстанция по съществото на спора или връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - район „Триадица“ при Столична община, чрез юрисконсулт Петров взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. С обжалваното определение Административен съд – София-град на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане искането от М. Ш. М. и от М. О. с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК срещу бездействие на Район „Триадица“ при Столична община, като е поискано да бъде задължена администрацията да се произнесе по направеното искане с вх. № РТР25-ГР94-95/ 10.01.2025 г. да извърши дължимите действия, като бъде изменен издаденият акт за гражданско състояние на детето С. О. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че производството е по чл. 256, ал. 1 АПК, по искова молба от М. Ш. М. и от М. О. срещу бездействие на Район „Триадица“ при Столична община. Искането до съда е да бъде задължена администрацията да се произнесе по направеното от жалбоподателите искане, като извърши дължимите действия, алтернативно да измени издаденият акт за гражданско състояние на детето С. О.. Недопустимостта му е основал на това, че исковата претенция е извън обхвата на чл. 256, ал. 1 от АПК, тъй като се иска извършване не на фактически, а на правни действия - издаване на индивидуален административен акт, оспорването на който следва да бъде осъществено по реда на оспорването на индивидуални административни актове, различен от търсения с подадената до съда молба. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Жалбата, отправена до съда, следва да е във формата и със съдържанието, определени в разпоредбата на чл. 150 АПК, приложима и в производството по защита срещу неоснователни бездействия съгласно разпоредбата на чл. 256, ал. 1 АПК. Съдът следва да извърши проверка за съответствието и с изискванията на закона, относно нейната редовност като форма и съдържание. Ако жалбата не отговаря на тези изисквания следва да я остави без движение, като на оспорващия се изпрати съобщение да отстрани нередовностите. В случая подадената до първоинстанционния съд жалба не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК. Жалбата се основава на подадено от жалбоподателите, като родители на детето С. О., искане до Столична община район „Триадица“, Столичен дом за радостни обреди и Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ за „поправка на акт за гражданско състояние“ на детето, основано на неправилно записване на бащиното му име в акта за раждане и издаденото въз основа на него удостоверение за раждане. В жалбата до съда се твърди както незаконосъобразно непроизнасяне по направеното искане, така и незаконосъобразен отказ за извършване на исканата промяна. Отправеното до съда искане е да задължи администрацията да се произнесе по направеното искане, алтернативно съдът да измени издадения акт за гражданско състояние. Видно от съдържанието и, липсва яснота относно оспорения акт, органът който го е издал (следвало е да го издаде), в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт, съответно откъде произтича задължение за действие по силата на нормативен акт, какво е искането отправено до съда в двете хипотези. Съдът не е констатирал вътрешните противоречия в жалбата, водещи до несъответствието и с изискванията на чл. 150, ал. 1 АПК, съответно не я е оставил без движение за отстраняването им от подалите жалбата, каквото е изискването на чл. 158, ал. 1 АПК. Вместо да извърши дължимите се процесуални действия съдът с обжалваното определение е постановил оставянето на подадената до него жалба (искане) без разглеждане и е прекратил производството по делото. С оглед изложеното, обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва жалбата, с която е сезиран съда, да се остави без движение за конкретизиране на оспорения пред съда акт - отказ за произнасяне по подаденото от жалбоподателите искане и/или за защита срещу неоснователни бездействия в хипотезите на чл. 256 АПК. Кой е административният орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК чиито акт се обжалва или чието е задължението по чл. 256 АПК. В какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт и какво е искането отправено до съда спрямо него, обстоятелствата на които се основава неизпълнението на вмененото по закон задължение на административен орган. Едва след това с оглед процесуалното поведение на жалбоподателите се дължи преценка за приложението на чл. 158, ал. 3 или чл. 159 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,