Определение № 7561 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2026 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. З. К., чрез пълномощника му адв.Р. Д. Димитров от АК-Пловдив против определение №5894 от 20.05.2026г., постановено по адм.д.№640/2026г. по описа на Административен съд – Пловдив. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и необоснованост на определението и моли същото да бъде отменено. Съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „Община Пловдив“ изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Определение №5894 от 20.05.2026г., постановено по адм.д.№640/2026г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане исковата молба на И. З. К. против Община Пловдив, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 255,66 евро, твърдяно причинени от незаконосъобразно административно поведение, свързано с издаден Фиш № 2611249/19.10.2024 г. и последващи действия по изпращането му за принудително събиране и е прекратил производството по делото. За да достигне до този резултат Административен съд - Пловдив е приел че пред него е образувано производство по искова молба на И. З. К. против Община Пловдив, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 255,66 евро, причинени от незаконосъобразно административно поведение, свързано с издаден Фиш № 2611249/19.10.2024 г. и последващи действия по изпращането му за принудително събиране.Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни от кой конкретен незаконосъобразен административен акт са причинени претендираните вреди, да индивидуализира същия по номер, дата и издател, да посочи периода на настъпване на вредите и причинната връзка, както и да представи съдебен акт, удостоверяващ отмяната на административния акт като незаконосъобразен, съобразно изискването на чл. 204, ал. 1 АПК.В изпълнение на указанията е постъпила уточняваща молба, в която се сочи, че вредите произтичат както от издаването на Фиш № 2611249/19.10.2024 г., така и от последващи действия на административнонаказващия орган, изразяващи се в изпращане на фиша за принудително събиране.Съдът е приел,че констатираните нередовности не са отстранени по начин, позволяващ извършването на преценка за допустимостта на предявения иск. Определението е правилно. Съгласно чл. 204, ал. 1 АПК иск за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, е допустим след неговата отмяна по съответния ред. Законодателят е поставил отмяната на административния акт като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, тъй като едва след установяване на неговата незаконосъобразност възниква възможността за реализиране отговорността на държавата или общината. Изискването за предходна отмяна на административния акт има за цел да предотврати непрякото осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност в рамките на исковото производство по ЗОДОВ, доколкото последното не е предназначено да замества производството по оспорване на административния акт. Правилно Административен съд-Пловдив е приел, че в настоящия случай не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвидени в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК. По делото безспорно се установи, че Фиш с № 2611249/19.10.2024 г, съставен от служител на сектор „Общинска полиция“- гр. Пловдив, е законосъобразен, като същият е съставен при спазване на разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. В конкретния случай данните по административно-наказателната преписка сочат еднопосочно, че процесният фиш не е отменян или обезсилен от Районен съд-Пловдив, а производството само е прекратено, тъй като съдът е установил, че въпросният фиш не подлежи на съдебен контрол. След като фиша не е отменен по съответния ред, поради което същият е влязъл в сила и е породил валидни правни последици, то не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, тъй като не е налице незаконосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК въвежда изискване за допустимост на осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - актът, от който се претендират вреди, да е отменен като незаконосъобразен преди предявяването му. Липсата в случая на процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск - отменен като незаконосъобразен акт основава недопустимостта му съгласно чл. 204, ал. 1 АПК. На следващо място, направените с уточняващата молба твърдения относно последващи действия на административния орган, изразяващи се в изпращане на фиша за принудително събиране, не преодоляват констатираната недопустимост,както правилно е констатирал административния съд. Липсва необходимата конкретизация относно характера на тези действия, времето на извършването им, тяхната противоправност, както и начина, по който същите са обусловили претендираните вреди. Не са индивидуализирани конкретни изпълнителни действия, нито са ангажирани доказателства за образувано изпълнително производство или предприети действия по принудително събиране, позволяващи извършването на самостоятелна преценка относно тяхната законосъобразност. Съобразно разпоредбата на чл.159 от АПК, съдът е длъжен да провери допустимостта на депозираната жалба и след като констатира, че оспорването е недопустимо по смисъла на чл.159, т.1 от АПК, следва да я остави без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на нея спорно съдебно производство Ето защо, определението на Административен съд - Пловдив,следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на Община Пловдив следва да бъдат присъдени разноски в размер на ю.в от 80.00 евро. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на трето отделение