Определение № 3190 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2373/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8703/28.07.2024г. на И. Т. Баков, чрез особения представител адвокат Р. Н. Л., срещу разпореждане № 534 от 10.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 331/2024г. на съдия при Окръжен съд – Плевен. С разпореждането е върната частната касационна жалба с вх. № 7683/27.06.2024г. на Р. Н. Л. срещу определение № 854 от 31.05.2024г. по в.ч.гр.д. № 331/2024г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено протоколно определение от 28.03.2024 по гр.д. № 2014/2023г. на Районен съд – Плевен за оставяне без уважение на възражението му за липса на международна компетентност на българския съд да разгледа делото. Оплакванията на жалбоподателя са, че разпореждането е незаконосъобразно. От въззивния съд не е било съобразено, че съгласно чл. 28, ал. 3 от КМЧП определението на съда за наличие на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване, така както определението за липса на такава компетентност. В този смисъл е формирана и последователна практика на Върховния касационен съд. Ответникът по жабата „Банка ДСК“ АД я оспорва като неоснователна. Изцяло се споделят съображенията на въззивния съд, изложени в обжалваното разпореждане. Настоящият съдебен състав намира частната жалба допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е основателна. Производството по гр.д. № 2014/2023г. на Районен съд – Плевен е било образувано по исковото молба на „Банка ДСК“ АД срещу И. Т. Баков за установяване по реда на чл. 422 от ГПК на вземания по договор за кредит за текущо потребление от 14.09.2020г. в общ размер от 10 950. 67 лева. За вземанията е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5562/2022г. на Районен съд – Плевен. С подаден отговор на исковата молба назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адвокат Р. Н. Л. е оспорил компетентността на българския съд да разгледа делото, тъй като ответникът, който е потребител, няма местоживеене в страната (не живее фактически в нея). Като относима е била посочена разпоредбата на член 18, § 2 от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. С протоколно определение от 28.03.2024 съставът на Районен съд – Плевен е оставил възражението без уважение, като е постановил, че българският съд е компетентен да разгледа и реши спора. Определението е било потвърдено с определение № 854 от 31.05.2024г. по образуваното по частна жалба на И. Т. Баков в.ч.гр.д. № 331/2024г. на Окръжен съд – Плевен. Срещу въззивното определение е била подадена частната касационна жалба с вх. № 7683/27.06.2024г. С разпореждане № 534 от 10.07.2024г. жалбата е била върната като недопустима. От съдията – докладчик по делото е било прието, че въззивното определение от 31.05.2024г. не подлежи на касационно обжалване. Необжалваемостта произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, както и от разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тълкувателното решение определението не е сред подлежащите на касационно обжалване. Същевременно разпоредбата на чл. 28 от КМЧП е неприложима. Случаят не касае международна компетентност на българския съд да разгледа определен спор с международен елемент (чл. 1 от КМЧП). Според настоящия съдебен състав не са били налице предпоставките чл. 262, ал. 2, вр. чл. 275, ал. 2, вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК за връщане на частната касационна жалба на И. Т. Баков. Съгласно изричната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от КМЧП както определението за липса, така и определението за наличие на международна компетентност на българския съд подлежи на въззивно и касационно обжалване. Касационното обжалване е при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 от ГПК и е изключено само когато решението по делото не би подлежало на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 от ГПК). Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че в случая чл. 28 от КМЧП е неприложим. Разпоредбите на кодекса уреждат международната компетентност на българските съдилища (чл. 1, ал. 1, т. 1), а в чл. 28 от КМЧП са предвидени процесуалните действия на българския съд при нейното определяне, включително изрично произнасяне с определение за наличието или липсата й. По делото от жалбоподателя - ответник е било направено възражение, че има качеството потребител по договора за кредит от 14.09.2020г., но е с местоживеене извън страната, и банката - кредитодател може да предяви исковете си само в съда по местоживеенето му (член 18, § 2 от Регламент (ЕС) 1215/2012). Възражението за липса на международна компетентност на българския съд при потребителски договор безспорно е налагало процедиране по чл. 28 от КМЧП. Не следва друго от постановките на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС (т. 1). Действително определението по чл. 28, ал. 3 от КМЧП за потвърждаване на компетентността на българския съд не е изрично посочено като подлежащо на касационно обжалване в тълкувателното решение, но то не е посочено и измежду тези, изключени от обхвата на касационен контрол. Това е, защото тълкувателното решение касае онези въззивни определения, за които е имало формирана противоречива съдебна практика относно обжалването. Обжалваемостта на определенията по чл. 28, ал. 3 от КМЧП е изрично предвидена в закона и безспорна в практиката на Върховния касационен съд (определение № 60402 от 17.11.2021г. по ч.т.д. № 1509/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 162 от 04.07.2022г. по ч.гр.д. № 749/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 50430 от 07.10.2022г. по ч.т.д. № 2147/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 50008 от 09.02.2023г. по ч.т.д. № 2017/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 2317 от 14.05.2024г. по ч.гр.д. № 1114/2024г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.). С оглед изложеното разпореждане № 534 от 10.07.2024г. на Окръжен съд – Плевен следва да бъде отменено. Оплакванията на жалбоподателя, че то противоречи на закона и практиката на Върховния касационен съд по прилагането му, са основателни. Воден от горното съдът