Определение № 317 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6497/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т., чрез процесуалния им представител адв. Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 2986 от 23.04.2013г., постановено по гр.д. 16005/2012г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 12.09.2012г. по гр.д. 13913/2009г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, в частта, в която по иск на Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т. срещу З. Т. С. и Д. Л. С. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 587 ГПК нотариален акт № 084/12.08.2010г., том І, рег. № 1984, нот.д. 084/2010 г. на нотариус В. П., рег. №206 на НК и е прекратено производството по този иск, отменено е първоинстанционното решение в останалата част и вместо него е признато за установено по иск на З. Т. С. и Д. Л. С. срещу Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т. на основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че З. Т. С. и Д. Л. С. са собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот с идентификатор 22304.7891.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-57/03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с площ от 1011 кв.м. и съседи имоти с идентификатори 22304.7891.54, 22304.7891.52, 22304.7891.51, 22304.7891.50 и 22304.7891.1004, който имот съставлява УПИ ІV-59, кв.11 по плана на [населено място], Столична община и административен адрес на имот: Столична община, [населено място], ул. „37”, №1. Искането за отмяна по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол е обосновано с твърдение за наличието на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителите не са могли да се снабдят своевременно – Скица от Главно управление по геодезия, картография и кадастър и Скица от Служба по геодезия, картография и кадастър. Изложили са твърдения, че от Скицата от Главно управление по геодезия, картография и кадастър, представляваща геодезична карта К-9-24-(237), издадена въз основа на заснемане от 1978г., и Скица от Служба по геодезия, картография и кадастър, издадена през 1970г. въз основа на заснемане по координатна система, се установява, че е налице липса на постройки в процесния имот до 1991 г. Приложените документи не са били предмет на проверка от изслушаните съдебните технически експертизи, а според молителите съдържат правнорелевантни факти, с оглед на което считат, че е налице основание за отмяна. Твърдят, че са получили приложените документи на 14.02.2014г., каквато дата е поставена и на Скица от Главно управление по геодезия, картография и кадастър, както и, че не са могли да се снабдят с тях своевременно, защото за целия период на водене на съдебните дела са живели извън България, а упълномощените им адвокати не са имали пълномощия да получават книжа от служба „Геодезия, картография и кадастър”-гр. С.. Ответниците по молбата за отмяна З. Т. С. и Д. Л. С., чрез процесуалния им представител адв. В. Г., са подали писмен отговор, в който възразяват срещу допустимостта й. Оспорват твърдението на молителителите, че предствените скици представляват нови писмени доказателства- посочили са, че не е съществувала пречка същите да бъдат представени в процеса, доколкото са изготвени много преди неговото начало, а твърдението за липса на представителна власт на упълномощените адвокати считат за несъстоятелно. По същество оспорват основателността на подадената молба за отмяна. С определение №133 от 15.04.2015г. производството по делото е спряно до приемане на ТР по т.д.№7/2014г. на ОСГТК с оглед поставените с т.9 и т.10 въпроси. След приемане на 5.06.17г. на тълкувателно решение по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея ведно с данните по делото, намира следното: В т. 9 и т.10 от тълкувателното решение съответно е прието, че молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане, както и, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, поради което и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. С оглед на това, молбата е процесуално недопустима поради просрочие и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде подадена не по-късно от 3 месеца от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото доказателство. Следователно, началният момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки, може да бъде преодоляна неговата сила на присъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитета на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. Производството по отмяна на влезлите в сила решения е двуфазно - арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза - проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и това задължава съдилищата и страните стриктно да спазват указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било въпросът за срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията, указани в чл. 303 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си - началният момент на срока е положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване. В случая молителите твърдят, че началният момент на срока е датата 14.02.2014г., когато са получили писмените доказателствата.В молбата си посочват също, че не са се снабдили с писмените доказателства по-рано тъй като не са живеели в страната, а адвокатите им не са имали пълномощие да ги представляват пред служба „Геодезия, картография и кадастър” [населено място] и да получават от тяхно име книжа. От самите твърдения на молителите се обосновава извод, че същите са знаели за съществуването на процесните документи и не са се снабдили с тях по-рано поради причини, дължащи се на собственото им поведение. Същевременно тези доказателства са съществували още преди завеждане на делото и при проявена добра грижа за водене на процеса молителите са могли да се снабдят с тях още през висящността на спора. При това положение следва да бъде направен изводът, че моментът, от който е започнал да тече преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в най-благоприятния за молителите вариант е денят на влизане в сила на постановеното решение, а именно – 15.11.2013г., когато е постановено определение №569/15.11.2013г. по гр.д.5912/2013 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №2986/23.04.2013г. по в.гр.д. №16005/2012г. на Софийски градски съд. От изложеното следва, че молба за отмяна с вх.№1018050 от 29.04.2014г. е подадена след тримесечния преклузивен срок, изтекъл на 15.02.2014г., и същата е процесуално недопустима. Същевременно в конкретния случай молителите само формално сочат наличие на основанието по чл.303, ал. 1, т. 1,пр.1 ГПК, като с подадената молба за отмяна всъщност се цели да се пререши правният спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, въпреки, че процесуалният ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.