Решение № 1411 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2010 г.

Решение № 1411 от 28.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10908/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "ДКЦ-1 Сливен" ЕООД, гр. Сливен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Милена Мангинова от същия град, срещу решение № 100 от 30.06.2010 г. по адм. дело № 142/2010 г. на Административен съд - гр. Сливен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с акт № 8 от 20.04.2010 г. главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Сливен на основание чл. 404, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) е спрял действието на заповед № 7 от 16.02.2010 г., с която управителят на лечебното заведение - жалбоподател е разпоредил: а/ разходите, необходими за поддръжка на професионалната квалификация и удостоверения за правоспособност на персонала в допенсионна възраст да бъдат за сметка на работодателя; б/ разходите, необходими за поддръжка на професионалната квалификация и удостоверения за правоспособност на работещи в "ДКЦ-1 Сливен" пенсионери да се поемат от съответните лица (т. е. за сметка на самите работещи пенсионери). За да постанови спирането главният инспектор е приел, че тази заповед противоречи на чл. 8, ал. 3 КТ, защото съдържа дискриминационен елемент по признака "възраст". С посоченото по-горе решение Сливенският административен съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на акта за спиране на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че освен на чл. 8, ал. 3 КТ тя противоречи и на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), според който работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 (един от които е "възраст") за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според процесуалния представител на лечебното заведение - жалбоподател процесната заповед не касае правото на работниците и служителите да получат професионална квалификация, начина на финансиране на провежданите за тази квалификация курсове. Според чл. 234 от Кодекса на труда (КТ) работодателят не е длъжен, а сам решава дали да финансира или не, като критериите от които се ръководи са възможностите на предприятието, надеждността на служителите и годността им за дългосрочно споразумение. В случая работодателят бил решил да финансира обучението и повишаването на професионалната квалификация на своите работници и служители въз основа на критерия за тяхната годност за дългосрочно споразумение. Не на последно място преценката дали да финансира преквалификацията била направена и на базата на това, че работещите пенсионери са в по-благоприятно финансово положение от непенсионерите. Тези аргументи са неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя становищата, изразени с оспорения акт и с мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Към него следва да бъде добавен и аргумент, изведен от нормата на чл. 234 КТ, че волеизявлението на страна по договор е различно от волеизявлението на административен ръководител, дори когато този ръководител е орган на частна администрация. Вярно е, че "работодателят не е длъжен, а сам решава дали да финансира или не", но когато вземе решение да финансира обучението за повишаване на квалификацията, това решение трябва да е еднакво за всички работници и служители. Пределната възраст със запазена работоспособност на служителите (и работниците) или "надеждността на служителите и годността им за дългосрочно споразумение" е обстоятелство, което не е подвластно на човека и на неговия разум, поради което не може да бъде направена предварителна прогноза за продължителността на живота на отделния човек и на неговата работоспособност. Нелегитимен е и аргументът, "че работещите пенсионери са в по-благоприятно финансово положение от непенсионерите". Работниците и служителите са длъжни да изпълняват трудовите си задължения точно и добросъвестно, а работодателят е длъжен да им заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените от закона срокове без оглед на това дали някои от тях имат и други доходи. При изпълнението на това свое задължение работодателят няма признато от правовия ред субективно право по своя преценка да изравнява доходите на работниците и служителите като създава привилегии за тези от тях, които счита, че "са в по-неблагоприятно финансово положение". Случаите, при които различното третиране на лица не се счита за дискриминация, са посочени в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДискр. Процесният случай не попада сред тях. В частност той не може да бъде определен нито като изключение по чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр, нито като изключение по чл. 7, ал. 1, т. 5, предл. 2-ро от същия закон, защото при тези изключения е необходимо да има законна цел и средствата да не надхвърлят необходимото за постигането й, а в производството пред Сливенския административен съд нито е установена, нито пък е посочена от жалбоподателя преследваната от него легитимна (законна) и пропорционална цел. В представеното пред касационната инстанция писмено становище, имащо характер на писмена защита, процесуалният представител на касационния жалбоподател е инвокирал довода, че процесният случай представлява изключение по чл. 7, ал. 1, т. 5 ЗЗДискр (предоставяне на определени преимущества, свързани с работата) като имплицитно се е позовал на студията "Понятие за дискриминация в трудовите отношения" (автор: гл. ас. Ивайло Стайков, Нов български университет), но не е обяснил същността и законовата предпоставка на преследваната от него цел, поради което твърдението, че тя е легитимна и пропорционална не може да бъде проверено. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение,