Определение № 759 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 55/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Я. А. чрез адв.Н. Н. срещу решение по гр.д. № 1124 от 06.07.2011г по гр.д. №1241/2011г на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от №4153 от 10.08.2010г по гр.д. № 9936/2009 на Софийски градски съд Към жалбата ,след дадено с разпореждане от 29.09.2011г указание, вместо изложение е приложена допълнителна жалба „относно изискванията на чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК „ в която се препраща към оплакванията в касационната жалба. Изтъква се ,че не са били взети предвид противоречията в твърденията на ищцата ,съдът е приел искова молба без да е посочено правното основание на иска ,неоснователно и без доводи е направен извод за неоснователно обогатяване ,като е уважен иск по чл. 59 от ЗЗД срещу двамата ответници, не са обсъдени доказателствата. Като приложения са представени копия от съдебните актове по настоящето дело и част от писмените доказателства. Не се сочи някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 от ГПК и не е формулиран правен въпрос. Ответникът по касационната жалба П. Д. възразява в отговор ,че доводът за непроизнасяне по доказателствата не е основание за допускане на жалбата до разглеждане. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Чрез преформулиране, или както в случая ,чрез препращане към оплакванията в касационната жалба, не се изпълнява условието на закона за изложение по основанията за допускане до касационно обжалване Изискването е да се постави правен въпрос ,към който могат да се обвържат конкретните основания по чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК. Преди всичко,в изложението по член 274 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства, в каквато насока са доводите на касатора. Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не го извежда по своя преценка от изложението му ,а още по-малко от оплакванията в касационната жалба, както счита защитата на касатора .Това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това. Воден от горното, съдът