Определение № 4286 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3100/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3766/12.06.2026 г. на Р. Д. Д., чрез адв. Д. С., срещу определение № 267/18.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 182/2026 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 289/13.03.2026 г. по в. гр. д. № 204/2026 г. на Русенския окръжен съд. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 537/05.02.2026 г. по гр. д. № 4165/2025 г. на Русенския районен съд в частта, с която на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е оставена без уважение молба за изменение на предявения иск, като е въведен изцяло нов иск по чл. 135 ЗЗД. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса: Допустимо ли е в процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК по администриране редовността на първоначално предявената искова молба и уточняване на исковата претенция при предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу един ответник, да се въведе и кумулативно съединен иск по чл. 135 ЗЗД срещу този ответник и трето лице като се отчете, че претенцията по чл. 135 ЗЗД е обусловена от уважаването на претенцията по чл. 87, ал. 3 ЗЗД?. Върховният касационен съд, състав на III г.о., като съобрази данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: Съобразно ТР № 2/2022 по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК, ВКС, определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Предмет на подадената пред настоящата инстанция частна касационна жалба е определение на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Русенския окръжен съд, като въззивна инстанция, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу съдебен акт на Русенския районен съд. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. В случая апелативният съд разполага с функционалната компетентност да разгледа спорния процесуален въпрос. С постановяване на неговия съдебен акт е изчерпана възможността за инстанционен контрол на постановеното за първи път от въззивния съд преграждащото определение. По изложените съображения образуваното производство пред ВКС е процесуално недопустимо и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение