Решение № 30 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 245/2012 г.

Решение № 30 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 245/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 18.11.2011 г. решение на Великотърновски апелативен съд по гр. д. № 332/2011 г., с което е обезсилено решение на Великотърновски окръжен съд № 74/12.05.2011 г. по гр. д. № 618/2010 г., предявените искове са оставени без разглеждане и производството по същите е прекратено, като първоинстанционното решение е оставено в сила в частта за разноските в тежест на ищеца. С обезсиленото решение са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма], М. Й. Д. - Ц. и К. Р. Ц., пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване по отношение ответниците вземане на ищеца в размер на 50 000 лева по запис на заповед от 15.09.2006 г. Касаторът формално оспорва правилността на решението на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но по същество оспорва единствено правилността на извода на въззивния съд за липса на абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото му на иск - отпаднал след завеждане на исковата молба правен интерес, като счита, че достатъчно за същия е оспорване вземането му от ответниците. Ответните страни - [фирма], М. Ц. и К. Ц. - оспорват касационната жалба. С определение № 720/10.10.2012 г. на ВКС, второ търговско отделение касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК, след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК, изключва ли правния интерес от воденето на същия? Върховен касационен съд, второ търговско отделение като взе предвид доказателствата и доводите на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, констатира следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване по отношение ответниците, че дължат на дружеството сумата от 50 000 лева, по запис на заповед от 15.09.2006 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417, т. 9 пр. 1 ГПК, въззивният съд се е обосновал с постановеното след предявяване на исковете определение № 356/08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 615/2010 г. на Великотърновски окръжен съд. Със същото е отменено разпореждането на Свищовски районен съд, инкорпорирано в заповед № 215 за изпълнение на парично задължение / издадената по заявлението на настоящия касатор - ищец, въз основа на запис на заповед от 15.09.2006 г. / и е обезсилен издадения въз основа на същата изпълнителен лист в полза на [фирма]. Частната жалба срещу определението на Великотърновски окръжен съд е оставена без разглеждане, като недопустима, с определение № 21/12.01.2011 г. на I т. о. на ТК на ВКС, по ч. т. д. № 684/2010 г., потвърдено от друг състав на ВКС - опр. № 239/24.03.2011 г. по ч. т. д. № 194/2011 г., предвид което се явява влязло в сила. В атакуваното въззивно решение съдът е приел, че постановената отмяна и обезсилването на изпълнителния лист изключват наличието на правен интерес за ищеца от водене на установителните искове с правно основание чл. 422 от ГПК. Видно от мотивите на определение № 356/8.07.2010 г. по ч. гр. д. № 615/2010 г. на Великотърновски окръжен съд и тези на опр. № 21/12.01.2011 г. по ч. т. д. № 684/2010 г. на I т. о. на ТК на ВКС, предмет на произнасяне със същите е разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение на парично задължение и обусловило издаването на изпълнителен лист, а не самата заповед за изпълнение, която и в частта в която е уважено заявлението на кредитора би била недопустим предмет на обжалване. Съгласно постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 51/18.05.2012 г. по т. д. № 427/2012 г. на I т. о. на ВКС и решение № 78/6.06.2012 г. по т. д. № 511/2011 г. на II т. о. на ВКС, макар в хипотеза различна от настоящата, е даден отговор на въпроса и за предпоставките за отпадане правния интерес от установителния иск по чл. 422 ГПК, в хода на производството по същия: обезсилване на самата заповед за изпълнение на парично задължение / при предпоставките по чл. 415, ал. 2 ГПК / или по изрично искане на кредитора. Споделяйки напълно визираните в посочените решения хипотези на последващо предявяването на иска по чл. 422 ГПК отпадане на правния интерес от воденето му, настоящият състав дава и отговор на поставения въпрос в следния смисъл: При редовно предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, последващо предявяването обезсилване на издадения въз основа разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителен лист, като последица от отмяна на разпореждането, в производство по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК, не обуславя отпаднал правен интерес от воденето на иска. Обстоятелства от вида на преждепосочените, предпоставящи отпадане правния интерес на кредитора от воденето на исковете по чл. 422 ГПК, в настоящия случай не са се осъществили. Въззивното решение се явява неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по преценка допустимостта на предявените установителни искове, относно наличието на абсолютна процесуална предпоставка съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК - правен интерес и следва да бъде отменено и върнато, за разглеждане на спора по същество от друг състав на Великотърновски апелативен съд, като с оглед изхода на делото ще следва да се съобразят и направените от касатора в настоящото производство разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК