Определение № 3579 от 08.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2025 г.

Производството е по чл.123 ГПК. Образувано е въз основа на определение № 1599 от 19.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 1022/ 2025 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, с което производството по същото дело е прекратено и делото е изпратено на Върховен касационен съд /ВКС/ с молба за разглеждане по компетентност по реда на чл.123 ГПК на спора за подсъдност между Бургаски районен съд /БРС/ и Софийски районен съд /СРС/, разрешен с определение № 2663 от 18.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 1600/ 2024 г. на БОС - за компетентният съд, който да се произнесе по заявление с вх.№ 19614 от 13.05.2024 г. по чл.410 ГПК, подадено от заявител "ЮтеКредит България" ЕООД против длъжника М. П. К.. ВКС констатира следните обстоятелства: На 13.05.2024 г. "ЮтеКредит България" ЕООД подава заявление /вх.№ 19614/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М. П. К., по него е образувано ч.гр.д.№ 3005/ 2024 г. по описа на БРС. С определение № 2899 от 14.05.2024 г. този съд прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на СРС, като приел, че той се явява местно компетентният съд за произнасяне по заявлението. По това заявление пред СРС е образувано ч.гр.д.№ 33432/ 2024 г. и по него с определение № 27474/ 04.07.2024 г. производството е прекратено, а делото е изпратено обратно на БРС по подсъдност. СРС приел, че не той е местно компетентният да се произнесе по заявлението съд, а то трябва да се разгледа от БРС. След като делото било върнато на БРС, пред него е образувано ч.гр.д.№ 6839/ 2024 г. С определение № 6132 от 09.10.2024 г. по това дело е повдигнат при условията на чл.122 ГПК спор за подсъдност пред БОС. С определение № 2663 от 18.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 1600/ 2024 г. БОС разрешил този спор като определил, че компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение е СРС. Въз основа на това определение делото е изпратено на СРС и е образувано пред него под № 63855/ 2024 г. Вместо да се произнесе по заявлението, СРС с определение № 46981 от 18.11.2024 г. отново прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на БРС. Пред БРС е образувано ч.гр.д.№ 1115/ 2025 г., като с определение № 1068 от 18.02.2025 г. този съд също прекратил производството пред себе и върнал делото на СРС. Пред СРС то е образувано под № 11464/ 2025 г. С определение № 17051 от 11.04.2025 г. съдът прекратил отново производството по делото пред себе си и изпратил делото по подсъдност на БРС. Пред БРС е образувано ч.гр.д. № 4137/ 2025 г. С определение № 3366 от 11.06.2025 г. този съд повдигнал повторна препирня за подсъдност пред БОС за определяне на компетентният съд, който да се произнесе по депозираното заявление по чл.410 ГПК от "ЮтеКредит България" ЕООД против М. К.. Въз основа на това определение е образувано ч.гр.д.№ 1022/ 2025 г. на БОС, по което е постановено сезиращото настоящата инстанция определение. Според мотивите на БОС, отказът на определения за компетентен по реда на чл.122 ГПК съд да приеме за разглеждане делото, съставлява частен случай на невъзможност да бъде определен компетентният съд по смисъла на чл.123 ГПК. БОС счел, че единственият процесуален способ, чрез който може да се разреши възникналият спор за подсъдност, е той да бъде разгледан от ВКС по реда на тази разпоредба. Посочил, че повторното разглеждане на спора за подсъдност между СРС и БРС от БОС е недопустимо, както и че дори да не е така, съдебният акт на окръжния съд отново може да не бъде изпълнен поради несъгласие на СРС с него. Правилно БОС е намерил за недопустимо повторното разглеждане на спора за подсъдност между СРС и БРС от него. Неправилно обаче е приел, че са налице предпоставките по чл.123 ГПК за сезиране на ВКС, вместо да бъде сезиран Инспекторатът към Висшия съдебен съвет за неизпълнение на негов акт от долустоящ съд. Предпоставките за произнасяне по реда на чл.123 ГПК от ВКС са по правилата на глава ХІІ ГПК да не може да бъде определен компетентният съд и да е направено искане от заинтересованата страна ВКС да определи съда, пред който трябва да се предяви искът. Нито една от тези предпоставки не е налице, тъй като в случая местната подсъдност може да се определи /и е определена/ по правилата на глава ХІІ ГПК, а ВКС не е надлежно сезиран от заинтересована страна. За това производството по настоящето дело е било образувано неправилно и то следва да се прекрати. Делото следва да се изпрати на СРС за произнасяне по подаденото заявление, тъй като с влязло в сила определение, постановено по реда на чл.122 ГПК, той е определен като местно компетентен да се произнесе по заявлението съд. Определението по чл.122 ГПК е задължително за долустоящите съдилища и неизпълнението му е основание за търсене на отговорност от съответния съдия, включително за неоснователно забавяне на производството в продължение на повече от осем месеца. По изложените съображения Върховният касационен съд