Определение № 175 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1048/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Г. И. Р., като майка и законен представител на К. Г. Н., за изменение на определение № 312/05.50.2020 г., постановено по гр.д.№ 1048/2020 г. на ВКС в частта за разноските. Страната твърди, че в диспозитива на съдебния акт Г. И. Р., като майка и законен представител на К. Г. Н., е осъдена да заплати на ответника съдебноделоводни разноски, а в мотивите на определение било записано, че „касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски“. Детска градина „Пролет“, представлявана от директора М. И., чрез адв. К. С., отговаря, че няма допусната грешка от съда. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не е ясно защо според молителя и къде точно намира допусната очевидна фактическа грешка (противоречие между изразена воля в мотивите на съдебния акт и отразеното в диспозитива). И в мотивите, и в диспозитива е прието, че съдебноделоводни разноски дължи касаторът – Г. И. Р., като майка и законен представител на К. Г. Н., който е малолетен. Касатор е страната, подала касационна жалба, но това е видно от цялото съдържание на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, а и сама страната в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се определя като касатор по делото пред ВКС. Разноските и в мотивите, и в диспозитива са присъдени в полза на Детска градина „Пролет“, като наименованието на страната е изписано словесно и на двете места, по един и същи начин. Определянето на Детската градина още и като насрещна страна (противна по спора), няма как да сочи на противоречие в мотиви и диспозитив. Ако страната среща затруднения в разбиране на понятията в текста на съдебния акт, това не сочи на очевидна фактическа грешка, а и тя би могла да потърси разяснения от представлявалите я адвокати. Непрецизното произнасяне на по-долните инстанции също няма отношение към основателността на настоящата молба и наличието на порок в определението на ВКС, изразяващ се в допусната очевидна фактиечска грешка в частта относно съдебноделоводните разноски. При тези данни няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение