Определение № 8 от 14.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2046/2016 г.

Производството е по реда на чл. 309, ал. 1-във вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по особеното искане в молбата (с вх. № 3763/3.Х.2016 г.) на [фирма]-гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение по т.д. № 8/2013 г. на ОС-Габрово, с което се претендира спиране на изпълнението му, предприето по принудителен ред пред ЧСИ с рег. № 734 с район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на същия окръжен съд. Ответните по молбата за отмяна [фирма]-гр. Г. и [фирма]-гр. С., не са ангажирали становища на свои представители по основателността на горното особено искане. По съществото на постъпилото особено искане Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, констатира следното: Решение № 380/6.ХІІ.2013 г. на Габровския ОС, постановено по т. д. № 8/2013 г., съдържа осъдителна част, видно от съдържанието на която е, че молителят [фирма] / тогава със седалище и адрес на управление в [населено място]/ е било осъдено, заедно с [фирма]-гр. С., да заплатят общо на [фирма]-гр. Г. направените от последното по това дело разноски в размер на сумата от 15 925.02 лв. (петнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет лева и две стотинки). Това по-конкретно означава, че задължението на молителя [фирма] възлиза на половината от тази сума или 7 962.51 лв. (седем хиляди деветстотин шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки). Това първоинстанционно решение, е било изцяло потвърдено с решение № 165/19.VІ.2014 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по т. д. № 103/2014 г., а последното е било оставено в сила с решение № 122/21.VІІ.2016 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т.д. № 3484/2014 г., съдържащо осъдителен диспозитив за присъждане на още 9 000 лв. (девет хиляди лева), на основанието по чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото [фирма]-гр. Г. или допълнително 4 500 лв. в тежест на търговеца молител в настоящето извънинстанционно пр-во за отмяна на влязло в сила решение. На основание чл. 296, т. 3, предл. 2-ро ГПК първоинстанционното решение, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила, вкл. и в частта му за присъдените на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в тежест на търговеца молител, на датата 21.VІІ.2016 г. С определение от 24.Х.2016 г., постановено по настоящето дело, на молителя [фирма] са били дадени указания да внесе в 14-дневен срок от получаване на съобщението за това по специалната набирателна сметка на ВКС обезпечение в размер на сборната сума от всички присъдени в негова тежест разноски, а именно 12 462.51 лв., като в пределите на същия срок представи документ (вносна бележка, пл. нареждане/банково бордеро) в канцеларията на ТК на ВКС по делото, удостоверяващ надлежното изпълнение на това указание. Указанието за внасяне на дължимото обезпечение е било съобщено на молителя [фирма]-гр. С. на датата 7.ХІ.2016 г., когато представителят му се е снабдил с препис от определението от 24.Х.2016 г. Видно от приложената служебна справка от счетоводството на ВКС е, че на датата 11.ХІ.2016 г. по специалната набирателна сметка на ВКС за обезпечения и гаранции е била внесена от страна на [фирма]-гр. С. сума в размер на 12 462.51 лв. Следователно налице е главната предпоставка за удовлетворяване на настоящето особено искане, формулирано в петитумната част на молбата за отмяна - съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно спиране на съдебното решение, чиято отмяна се претендира, НО ЕДИНСТВЕНО В НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ – досежно присъдените в тежест на молителя разноски. Внасяното на дължимото обезпечение в горепосочения размер е било направено своевременно и затова ще следва да се преценява като надлежно.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение