Решение № 791 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 271/2010 г.

Решение № 791 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 271/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], понастоящем [фирма], представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител - адвокат П. против въззивно Решение от 30.11.2009 г. по в. гр. д. № 579 по описа за 2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е отменено решение № 777 от 7.01.2009 г. и допълнително решение № 471 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 1113 по описа за 2008 г. на Районен съд Шумен и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за осъждане на С. Х. Д. да заплати сумата от 3 000 лв., изплатена й в повече като обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ - при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.05.2008 г. до окончателното й изплащане и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. С определение № 505 от 14.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставените въпроси за изясняване на понятието "добросъвестно"по смисъла на чл. 271, ал. 1 от КТ и за начина на разпределение на доказателствената тежест за установяване на допусната техническа грешка при начисляване на възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа изложените съображения и направеното искане в подадената касационна жалба. Претендира направените разноски. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Съгласно чл. 271, ал. 1 от КТ - работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Понятието за добросъвестност е изяснено с актуалното Тълкувателно решение № 79 от 1965 г. на ОСГК. Съгласно същото - за преценката за това дали работникът или служителя следва да върне сумите - определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите - достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. Относно разпределението на доказателствената тежест - важи общия принцип, че всеки доказва твърденията си. Съгласно Тълкувателно решение № 135 от 1.12.1965 г. на ОСГК - плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание. По основателността на подадената касационна жалба: За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за недоказан твърдения от ищеца факт, че именно техническа грешка в първа цифра /погрешно изписване на 6 вместо 3/ е станала причина - на ответницата да бъде преведено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, надвишаващо с 3000 лв. дължимото й. Независимо, че е приел, че ответницата - още при получаването е знаела, че сумата от 3 000 лв. не й се дължи, е определил поведението й като добросъвестно, като се е мотивирал с факта, че тя е поискала да върне сумата, но не го е направила и досега, тъй като счела предложения й-от счетоводителката вариант за неудачен. Настоящият съдебен състав, съобразно дадения отговор на поставения въпрос, намира постановеният въззивен акт за неправилен. Безспорните по делото факти са, че ответницата е работила от 1991 г. при ищеца, заемайки длъжността "медицинска сестра" в "Химиотерапевтично отделение". Трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, със заповед № 300 от 27.12.2007 г. В същата е посочено, че на работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест работни заплати /т. е. 3 764.40 лв./. Вместо тази сума - по делото е установено, че по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 6 764.40 лв. Установено по делото е и че - още от момента на получаване на сумата от 6 764.40 лв. - ответницата е знаела и е била със съзнанието, че дължимата й сума е 3 764.40 лв., а горницата - от 3000 лв. - е в повече и не й се дължи. Това съзнание изключва възможността да се приложи нормата на разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ и да се приеме, че сумата от 3000 лв. е добросъвестно получена. Изявленията на ответницата, че полученото възнаграждение в било далеч в по-голям размер от това, което друга нейна колежка при идентичен стаж и длъжност е получила, че се е консултирала с експерт-счетоводител, който е пресметнал действително дължимото й възнаграждение и е потвърдил съмненията й, че сумата от 3000 лв. не й се дължи, че е общувала след прекратяване на трудовото й правоотношение със счетоводителката на ищцовото дружество, с която е коментирала въпроса за това, че част от полученото от нея възнаграждение е без основание - недвусмислено сочат, че ответницата е знаела за липсата на правно основание за получаване на процесната сума от 3 000 лв. В хода на процеса /включително и в отговора на исковата молба/ - тя многократно е признавала този факт и той не е бил спорен по делото. При това положение е без значение - по каква причина /допусната техническа грешка или по друга/ - ищеца е изплатил на ответницата сума в по-голям от дължимия размер. Налице е първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД - процесната сума от 3000 лв. е получена при начална липса на основание и съгласно ТР № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС - тя подлежи на връщане, тъй като не е приложимо никое от изрично изброените изключения от този принцип. С оглед направеното искане - сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на отправяне на поканата, за която в настоящия случай следва да се приеме подаването на исковата молба. Пред вид направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в размер на 1 308 лв. /от тях за държавни такси - 120 лв. пред първата инстанция и 98 лв. - пред касационната и за адвокатско възнаграждение - по 300 лв. пред първата и въззивната инстанция и 500 лв - пред касационната инстанция/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение