Решение № 6319 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 174/2015 г.

Решение № 6319 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 174/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Метарекс" ООД, седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "Иван Вазов" № 5, срещу Решение № 71 от 28.11.2014 г. на Административен съд, гр. Шумен, постановено по административно дело № 144/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил искането на "Метарекс" ООД за обявяване на нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД-000007 от 7.01.2014 г. на орган по приходите в Община Шумен, с който за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. и 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. са му установени задължения за данък върху превозни средства.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилен счита извода на съда за липсата на необходимост от нарочен писмен акт, с който на орган по приходите да бъде възложено издаването на акт за установяване на задължения по декларация. Съдът не отчел, че органът по приходите действа въз основа на правомощията си по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), само тогава, когато установява задължения въз основа на една декларация, не и когато прави това въз основа на множество декларации за продължителен период от време. В последната хипотеза нарочно възлагане е необходимо, тъй като органът по приходите не само установява задълженията, но извършва и множество други действия като установяване на извършените от задълженото лице плащания или липсата на такива, в т. ч. и дължимите лихви. Член 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не предвижда такива функции за органа по приходите. Счита, че е необходимо изрично писмено възлагане на органа по приходите на установяването на задълженията по декларация.

Счита също за неправилен извода на съда досежно наличието на мотиви за издаване на акта. Съдът не установил, че актът не е мотивиран - налице е само една таблица, липсват конкретни мотиви за всяко едно моторно превозно средство, липсват конкретни основания за дължимост на данъка по Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Шумен, не е посочен срок, в който задължението следва да бъде платено, няма правно основание за начисляване на лихви. Това счита за съществено нарушение на изискването за форма, което е основание за обявяване на нищожност на акта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД-000007. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Александра Атанасова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Местни данъци и такса за битови отпадъци" в Община Шумен, счита същата за неоснователна. Съдът направил обосновани и съответстващи на доказателствата по делото изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което моли съда да го остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно, постановено в съответствие със събраните доказателства, преценени при спазване на съдопроизводствените правила и точно приложен материален закон. Съдът правилно приел, че издателят на акта е надлежно оправомощен по реда на чл. 4 ЗМДТ и като орган по приходите е компетентен по материя и степен да го издаде. Аргументирани и изчерпателни са мотивите на съда относно спазената форма на акта и липсата на тежки пороци при проведената процедура и прилагането на материалния закон. Решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Метарекс" ООД е собственик на моторни превозни средства, за които в срока по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ подал декларация пред общинската администрация.

1. На 19.03.2012 г. между кмета на Община Шумен и Къймет Билгин Али бил сключен трудов договор № 731, с който Али била назначена на длъжност старши инспектор "Данъчни приходи" в Община Шумен.

1. На 20.03.2012 г., със Заповед № РД-25-447 издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, кметът на Община Шумен, определил Къймет Билгин Али за орган по приходите.

1. На 11.12.2013 г., с резолюция за проверка № 279, началник отдел "Местни данъци и такса за битови отпадъци" възложил на Али извършването на проверка по инициатива на данъчния орган за установяване на задължения на "Метарекс" ООД със срок 10.01.2014 г.

1. На 7.01.2014 г. орган по приходите - Къймет Билгин Али, издал Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД-000007, с който установил задълженията на "Метарекс" ООД за данък върху превозните средства за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2011 г. и 1.01.2013 - 31.12.2013 г.

1. На 23.01.2014 г., с Решение № 26-00-5672, началникът на отдел "Местни данъци и такси за битови отпадъци" в Община Шумен, потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД-000007.

1. На 21.03.2014 г. Решение № 26-00-5672 било връчено на "Метарекс" ООД.

1. На 15.04.2014 г. "Метарекс" ООД оспорил Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД-000007 пред съда.

1. На 13.05.2014 г. с Определение № 171, постановено по административно дело № 87/2014 г., Административен съд, гр. Шумен, прекратил съдебното производство поради просрочие на жалбата. Определението влязло в сила на 22.05.2014 г.

1. На 29.07.2014 г. "Метарекс" ООД поискало от съда да обяви нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № АУЗД-000007.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че искането е допустимо на основание чл. 149, ал. 5 АПК. Приел, че актът е издаден от компетентен орган, надлежно определен от кмета на общината да изпълнява функциите на орган по приходите на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Приел, че компетентен е и горестоящият орган. Приел, че чл. 107, ал. 3 ДОПК не изисква изрично писмено възлагане, за да е налице законосъобразно проведено производство по установяване на задължения по декларация. За валидността на акта за установяване на задължения е напълно достатъчно същият да е издаден от надлежно овластен орган по приходите, без значение дали производството по издаването му е започнало с нарочен писмен акт за неговото възлагане или не. Приел, че актът е издаден в исканата от закона форма и притежава нормативно изискуемите реквизити - съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, както и необходимите индивидуализиращи белези на издателя и на данъчния субект, подпис на издателя и указание за обжалването му. Приел, че непосочването на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК не рефлектира върху валидността на акта, а и в решението на горестоящия орган подробно е описан начина на изчисляване на размера на данъка.

Приел, че органът не допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращи върху материализираното в акта волеизявление по начин, водещ до липса на волеизявление. Не допуснал и нарушение на материалния закон, което да обуслови нищожност на акта. Приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акта, визирани в чл. 107, ал. 3 ДОПК - наличие на неплатени задължения за данък върху превозните средства, чийто размер се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация и липса на извършена ревизия. С оглед на това съдът приел, че актът не е издаден при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в материалноправната разпоредба, не е издаден и при липса на каквото и да било основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание, което изключа неговата нищожност поради издаването му при грубо нарушение на материалния закон. Приел, че правилното изчисление на размера на задължението е въпрос на унищожаемостта на акта.

Въз основа на това съдът направил извод, че оспореният акт не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност и отхвърлил искането.

Изводът на съда е правилен.

Безспорно, както правилно приел и съдът, искането за обявяване на нищожността на един акт може да се предяви без ограничения във времето, стига, разбира се, да не е налице влязло в сила съдебно решение, с което оспорването за отмяна на акта е отхвърлено. Тъй като на основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от сочените в оспорването, с влизането в сила на съдебното решение всички основания, на които може да се иска отмяна на акта, в т. ч. и нищожност, са преклудирани. Силата на пресъдено нещо е абсолютна процесуална пречка за пререшаване на спора за валидността на акта. В случая, тази процесуална пречка за допустимост на искането безспорно не е налице, тъй като когато бил сезиран с оспорване на акта съдът прекратил съдебното производство поради просрочие, а не разгледал искане за валидност на акта.

С оглед на допустимостта на искането, твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение, доводите в тяхна подкрепа и мотивите на първоинстанционния съд спорът по делото е досежно преценката на съда за липсата на пороци на акта, които обуславят неговата нищожност. Това изисква най-напред съдът да отговори на въпроса кога един акт е нищожен и кога унищожаем?

Нищожен е този акт, при който липсва правообразуващ елемент, липсва факт, който обуславя самото съществуване на акта. Това може да бъде липса на правен субект или липса на воля на власт. Унищожаем е административен акт, при който липсва нормативно условие, необходимо, за да породи правни последици. При унищожаемостта порокът не засяга самото съществуване на волята и на самия акт, а правното му действие. С оглед на това разграничение между пороците, които водят до нищожност и унищожаемост е видно, че не всички пороци на един акт, т. е. не всички основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146 АПК, могат да доведат до нищожност.

Единият порок, при който може да се стигне до нищожност, е некомпетентността. Некомпетентността е фактически липса на правен субект, който е оправомощен от закона да издаде съответния акт. Издалият акта правен субект не е оправомощеният от законодателят правен субект да формира валидно воля и така да упражни държавната власт. Щом липсва надлежно оправомощен субект налице е липса на същностен елемент на акта и той е нищожен.

Другият порок, който може да доведе до нищожност, е изискването за форма. Тогава, когато законът поставя изискване за определена форма на индивидуалния акт като условие за действителност - ad solemnitatem, и тя не е спазена, ще е налице нищожност на акта. Административнопроцесуалният кодекс е въвел писмената форма като законово изискване за валидност на индивидуалния административен акт. Поради това всеки акт, който е постановен във форма, различна от писмената, извън случаите на чл. 59, ал. 3 и чл. 58, ал. 1 АПК, ще бъде нищожен.

Останалите пороци на административния акт не могат да доведат до неговата нищожност, защото са само условия за неговото действие. Те не могат да доведат до липса на субект или до липса на воля. И изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, с изключение на това по т. 5, когато ще липсва воля, и спазването на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и на целта на закона са само условия, за да прояви индивидуалния административен акт установеното от законодателя правно действие. Те не могат да доведат до неговата нищожност, защото има надлежен субект и изявена воля.

При отчитане на изложеното следва, че проверката, която съдът трябвало да направи, за да установи основателността на искането е тази за компетентността на органа и за спазване на изискуемата писмена форма. Съдът, като извършил проверка на всички основания по чл. 146 АПК фактически извършил проверка не само за нищожност, но и за унищожаемост на акта. Но съдебното производство по проверка на унищожаемостта на акта е недопустимо, поради просрочие на сезирането на съда. Така извършената проверка на акта от съда, в конкретния случай обаче не е довела до неправилност на крайния му извод за валидност на акта за установяване на задължения по декларация.

Както правилно и обосновано приел съдът оспореният акт е издаден от компетентен орган. Органът по приходите е именно органът, който законодателят изрично оправомощил да установява задълженията на правните субекти в хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК. За да изпълни това свое правомощие органът по приходите не се нуждае от нарочен акт за възлагане на дейностите по издаване на акта. Факта, че органът по приходите е служител на общината и че кметът на общината, със заповедта по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, го определил за орган по приходите, е достатъчен, за да го оправомощи да издава актове за установяване на задължения по декларация.

Установяването на точния размер на данъчните задължения, както подробно сочи и съдът, когато става въз основа на подадена от задължения субект декларация, не е задължително да бъде съпроводено с данъчна ревизия. А само възлагането на данъчна ревизия законът изисква да става с нарочен акт - чл. 112, ал. 1 ДОПК, който индивидуализира ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията. За издаване на валиден акт за установяване на задължения по декларация качеството на орган по приходите е достатъчно. Това качество издалият акта служител на общината безспорно има.

Факта, че в хода на издаването на акта органът по приходите следва да отчете платения данък, да определи началната дата и размера на лихвите не налага наличието на нарочен акт за възлагане издаването на акт за установяване на задължения по декларация. Това са дейности, които са част от установяването на задължението, т. е. са част от правомощията на органа по приходите, които са установени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и нарочен акт за тяхното делегиране не е необходим. Ирелевантен за правомощията му е и факта за какъв период се установяват задълженията и въз основа на колко декларации. Законодателят не е обвързал компетентността на органа по приходите нито с периода, нито с броя на декларациите.

Безспорно е също, че оспореният акт е издаден в писмена форма. Следователно налице е изискваната от закона форма за валидност на акта. Що се отнася до останалите доводи на касатора за липсата на мотиви, както за отделните превозни средства, така и за дължимата лихва, това са изисквания към съдържанието на акта и те са само пороци, които могат да обосноват неговата унищожаемост, не и нищожност.

Видно от изложеното, както приел и съдът, Акт за установяване на задължение по декларация № АУЗД-000007 от 7.01.2014 г. на орган по приходите в Община Шумен не е нищожен. Той е валиден акт, постановен от компетентен орган, в исканата от закона форма, който съдържа валидно формирано волеизявление, поради което искането на касатора за обявяване на неговата нищожност е неоснователно. Съдът, като достигнал до този правен извод постановил правилно съдебно решение. Доводите на касатора за неговата неправилност са неоснователни.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правило следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд