Определение № 583 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7214/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Общински съвет – Пловдив, в качеството му на касатор по делото, чрез процесуалния му представител адв. Йотова, за изменение на решение № 10 532 от 29.10.2025г., постановено по адм. д. № 7214/2025г. по описа на ВАС, в частта му за разноските. С молбата е поискано изменение на решението в частта на разноските, като присъдените такива в полза на ответника по касация М. С. Д. в размер на 2000 лева, бъдат намалени в рамките на предвидения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004г., а именно 1 250 лева. Искателят се аргументира с направено възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение и това, че по делото е изготвен само отговор на касационната жалба и еднократно представителство в открито съдебно заседание. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК /нов ДВ бр. 63/2025 г. в сила от 05.08.2025г./, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. Ответникът М. С. Д. изразява становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно по следващите съображения. С решение № 10 532 от 29.10.2025г., постановено по адм. д. № 7214/2025г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 4099 от 05.05.2025г. по адм. д. № 2249/2023г. на АС – гр. Пловдив, с което е отменено Решение № 176, взето по Протокол № 11 от 29.06.2023г. на ОбС - Пловдив, изменено и допълнено с решение № 225, взето по Протокол № 13 от 26.07.2023г. на ОбС - Пловдив, с което на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП – ПР) за Централна градска част, гр. Пловдив, В ЧАСТТА за ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Пловдив, собственост на М. Д., за който по оспорения ПУП – ПР е отреден УПИ V – 520.1065 „за жилищно строителство“, от кв.71-нов (74-стар) по плана на Централна градска част (ЦГЧ), гр. Пловдив. С направено искане в представена молба от 30.09.2025г. касаторът Общински съвет – Пловдив действително е направил възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение. Настоящият състав обаче намира, че договореното и заплатено такова в размер на 2000 лева не е прекомерно. Това е така, тъй като то е договорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие от 09.06.2025г., в който изрично е уточнено, че е сключен между М. Д. и адвоката му за да изготви, подпише и подаде отговор на касационната жалба, подадена от адв. Йотова като процесуален представител на Общинския съвет – Пловдив, както и да осъществява процесуално представителство и правна защита и съдействие пред ВАС. Видно от доказателствата по делото адвоката на Д. е изготвил, подал и подписал подробен отговор на касационната жалба, както и е осъществил процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минималното възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ, от която категория е настоящото е 1 250 лева. Съгласно чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минималното възнаграждение за изготвянето на отговор на жалба без процесуално представителство е ¾ от възнаграждението по чл. 8 от Наредбата, а именно в случая ¾ от възнаграждението за представителство по дела по ЗУТ, а именно 937,50 лева. Съответно предвид извършената в случая работа, а именно изготвянето, подаването и подписването на отговор на касационната жалба и процесуално предсавителство минималното дължимо по Наредба № 1 от 2004г. възнаграждение е в размер на 2 187,50 лева, а в случая договореното и заплатено такова е по – малко от минималното такова по Наредбата. Съответно не са налице предпоставките да се приеме, че същото е прекомерно. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането за изменение на решението в частта на разноските като неоснователно следва да следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение