Определение № 5081 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3084/2024 г.

Образувано е по частна жалба на В. Георгиев, от гр. Бургас против определение № 290 / 10.01.2024 г. по адм. дело № 2030 / 2023 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради съществени нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът по частната жалба – ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 290 / 10.01.2024 г. по адм. дело № 2030 / 2023 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на В. Георгиев, от гр. Бургас срещу разпореждане № 1056 – 02 – 22 # 1 от 16.10.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас. Приел е, че преразглеждането на влезли в сила разпореждания по чл. 54ж, ал.1 КСО може да се осъществява многократно при обстоятелства, явяващи се основания по чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 КСО, но не и на същите основания, които са били заявени пред органа при издаването на предходен акт. Определението е правилно. По делото е установено, че с влязло в сила разпореждане № 021 – 00 – 1625 – 3 / 25.08.2021 г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас е отказал на жалбоподателя Георгиев отпускането на парично обезщетение за безработица във връзка с потвърдени осигурителни периоди в Обединено кралство Великобритания от 02.10.2015 г. – 02.12.2018 г. включително и от 27.10.2019 г. до 06.04.2021 г. включително. Разпореждането е породило правни последици. По последвало след две години искане на жалбоподателя с разпореждане № 021 – 00 – 1625 – 4 / 29.06.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас е отказал да отмени влязлото в сила разпореждане № 021 – 00 – 1625 – 3 / 25.08.2021 г., приемайки че представените документи не дават на лицето право на парично обезщетение за безработица. С искане вх. № 1056 – 02 – 22 / 02.10.2023 г. жалбоподателят отново е сезирал ръководителя на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Бургас да преразгледа повторно на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 и т.2 КСО влязлото в сила разпореждане № 021 – 00 – 1625 – 3 / 25.08.2021 г. като е заявил същите обстоятелства и е приложил същите документи във връзка с предходните две процедури. С разпореждане № 1056 – 02 – 22 # 1 от 16.10.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Бургас е оставил без разглеждане искането, позовавайки се на чл. 27, ал.2, т.1 АПК, съгласно който наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е пречка за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт. Обосновано административният съд е приел, че подаването на последващо искане без наличието на нови писмени доказателства, установяващи нови факти и обстоятелства, не може да доведе до иницииране на ново административно производство досежно правото на парично обезщетение за безработица. Налице е основанието на чл. 27, ал.2, т.1 АПК – наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и страни. Наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по възникване на правото на административно производство е пречка за образуване на същото по повторно предявеното искане и обуславя недопустимост. Достигайки до същите изводи административният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение