Определение № 2227 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 2745/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника по исковете „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД срещу определение № 341 от 11.10.2022г. по в. т. д. № 91/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е изменено в частта за разноските въззивно решение № 98/15.07.2022г. по в.т.д. № 91/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново, като „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е осъдена да заплати на адв.Д. Ф., САК, представител на ищеца Д. А. А., сумата 12 187,лева – адвокатски хонорар за производството по делото в двете инстанции, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания съдебен акт, като неправилен. Ответникът по частната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбите на чл.78 ГПК, отговорността за разноските е обусловена от изхода на спора, поради което с оглед отмяната с решение № 106/15.07.2024г. по т. д. № 2746/2022г. на II т.о. на ВКС на въззивно решение № 98/15.07.2022г. по в.т.д. № 91/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта за уважаване на исковете и връщане на делото за ново разглеждане, следва да бъде отменено и определението по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта относно разноските във връзка с представителство по чл.38, ал.2 ЗАдв на ищеца Д. А.. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе относно отговорността за разноските с оглед изхода на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд