Определение № 132 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 23/2009 г.

Софийският районен съд с определение от 9. 5. 2008 г. по гр. д. № 10104/2008 г. е оставил без уважение молбата на ищеца по делото М. Д. за конституиране на нови ответници, наред с първоначалните ответници – П. на Р Б. и Б. В. Срещу определението е подадена частна жалба от Д., за чието разглеждане е образувано ч. гр. д. № 2766/2008 г. по описа на Софийския градски съд. Същият съд с определение от 27. 6. 2008 г. е оставил без разглеждане частна жалба на Д. като недопустима. Определението на градския съд е обжалвано с частна жалба, подадена от М. Д. в едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 ГПК. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на Д. срещу определението на Софийския районен съд от 9. 5. 2008 г., тъй-като е приел, че това определение не подлежи на частно обжалване. Изводът на градския съд е правилен. Процесуалното право на частна жалба е ограничително регламентирано в чл. 274 ГПК, който допуска частно обжалване на определения само в две хипотези – когато се прегражда развитието на делото или в изрично посочени от закона, случаи. Точна е констатацията на градския съд, че определението на районния съд, с което е отказано конституирането на нови ответници, не попада в посочените две хипотези. С оглед на това съдът законосъобразно е приел, че частната жалба е недопустима и правилно я е оставил без разглеждане. Върховният касационен съд