Определение № 4733 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3344/2025 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Застрахователна компания „Уника“ АД, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И. М., за отмяна на влязло в сила решение № 3894 от 19.12.2022 г. по в.гр.д. № 2372/2022 г. на Софийски градски съд, с което, като е отменено частично решение № 20118198 от 17.05.2021 г. по гр.д.№ 60751/2019 г. на РС- София за отхвърляне предявения от С. Б. С. само срещу ответника И. П. С. иск по чл.109 ЗС, същият е уважен, като е ответницата е осъдена на основание чл.109 ЗС да извърши ремонт на подовата канализационна инсталация /тръби Ф50 PVC/ на банята, отводняваща душовото пространство, при връзката на подовия сифон, отводняващ душа в банята със съответната тръба Ф50 PVC, в жилището и, представляващо имот с идентификатор *****, с адрес: [населено място], район „Н.“. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК по същото дело с № 20224965/22.12.2021 г., с което е отказано да се измени решението в частта за разноските. С молбата за отмяна е заявено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК евентуално по чл. 304 ГПК, обосновано с твърденията, че дружеството молител, в качеството му на трето лице помагач на ответницата И. П. С., не е било конституирано като страна във въззивното производство, макар да е участвало в първоинстанционното производство. Ответницата по молбата за отмяна – С. Б. С., с писмено становище чрез пълномощник адв.Б. Л., оспорва молбата за отмяна като недопустима, евентуално неоснователна. Претендират се разноски в полза на адв.Л. за адвокатско възнаграждение в справедлив размер, с ДДС, за оказаното безплатно процесуално представителство на страната по чл.38, ал.2 ЗАдв. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като се запозна с молбата и делото, намира, следното: Молителят се позовава на наличие на отменително основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, при което дължимата от съда преценка за допустимо разглеждане на молбата се предхожда от служебната проверка от съда дали е спазен срока за подаване на молбата за отмяна по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, а именно 3 месеца от деня на узнаване за решението. Практиката на ВКС по тълкуване и прилагане на закона се придържа към разбирането, че началния момент на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК следва да бъде посочен и доказан от молителя, с оглед допустимостта на молбата, защото се цели преодоляване стабилитета на влязло в сила съдебно решение, което може да стане само на лимитивно посочени от закона предпоставки, поради което молителят носи доказателствената тежест да установи и началният момент на срока като положителен юридически факт. Отсъствието на конкретика в обстоятелствата по молбата за отмяна, касаещи момента на узнаване на решението, прави същата недопустима като подадена след изтичане на срока (определение № 210/23.11.2010 г. по гр.д.№ 628/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 207/26.04.2012 г. по гр.д. № 133/2012 г. на ВКС, I г.о.). Това разбиране се споделя от настоящия касационен състав и е приложимо в случая. В допълнение, по аргумент от разясненията с мотивите по т.10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК относно задължението на молителя основаващ се на чл.303, ал.1, т.1 ГПК да посочи кога и при какви обстоятелства се е снабдил с новооткритите доказателства, и приетата със същите мотиви неизчерпателност на примерите, когато молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност, следва и извод, че поради идентичния момент, от който се брои срока по чл.305, ал.1, ГПК, т.1 и т.5 ГПК, а именно от узнаване/възможност за снабдяване от молителя за новооткритото доказателство (т.1) и от узнаване oт молителя за решението (т.5), то посочването от молителя на момента/датата/, на която е узнал за постановеното решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е обстоятелство, относимо към редовността на молбата за отмяна и към преценката за спазване на срока по чл.305 ГПК. Последицата, когато молителят, въпреки дадената му възможност от съда, не отстрани констатирана нередовност на молбата за отмяна, е указана с посочения тълкувателен акт, а именно оставяне на молбата без разглеждане с прекратяване производството пред ВКС по нея. Данните по делото сочат, че молителят Застрахователна компания „Уника“ АД е бил надлежно привлечен от ответниците и конституиран като страна в първоинстанционното производство като трето лице-помагач на ответниците, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, вр. чл.220 ГПК. Дружеството е участвало в първоинстанционното производство, получило е препис от решението, също и препис от въззивната жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта, в която искът по чл.109 ЗС е бил отхвърлен, но дружеството не е било призовавано за участие във въззивното производство, нито му е било съобщено въззивното решение от 19.02.2022 г., за което е отбелязано, че е влязло в сила на 10.02.2023 г. при липса на данни да е обжалвано от уведомяване на страните на 09.01.2023 г. Съобразно гореизложеното, в тежест на молителя е било да посочи и установи кога е узнал за въззивното решение, каквото възражение е направено и от ответната страна по молбата за отмяна с отговора по чл.306, ал.3 ГПК. При администриране на молбата за отмяна, на молителя е било указано изрично с разпореждане от 18.03.2025 г. по първоинстанционното гр.д. № 60751/2019 г. на РС – София, да посочи датата, на която молителя е узнал за влязлото в сила решение, ведно с представяне доказателство за платена държавна такса и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като са указани и неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията, а именно връщане на молбата за отмяна. Разпореждането е връчено на дружеството молител на 24.03.2025 г. по реда на чл. 50, ал.5 ГПК, удостоверено с разпечатката по чл.44, ал.3 ГПК. В изпълнение на указанията по разпореждането, с молба вх.№ 25004599/27.03.2025 г., от дружеството-молител чрез пълномощник юрк. И. М., е заявено изрично, че с оглед липсата на официално уведомяване, молителят не може да посочи датата за узнаване на решението. Другите указания по разпореждането от 18.03.2025 г. са били изпълнени с приложените към молбата от 27.03.2025 г. документ за внесена държавна такса и изложение. Предвид установените обстоятелства, молбата за отмяна, с която не е посочен момента на узнаване на решението, въпреки дадените на молителя указания за това, се явява недопустима като подадена след изтичането на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК срок, и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. При този изход на производството, молителят следва да заплати на АД“Милованови“, осъществило по пълномощно от С. С. и чрез упълномощения от това дружество адв.Б. Л., безплатна адвокатска помощ на С. С. като ответната страна по молбата, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Възнаграждението се определя от съда на 3/4 от минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.2, ал.2, вр. 9, ал. 4, изр.второ, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатска работа, в приложимата редакция с изм. и доп. ДВ., бр.14/18.02.2025 г., а именно в размер на 382,50 лв. с ДДС, предвид доказателството за регистрация на адв.дружество по ЗДДС (318,75 лв. без ДДС), определена сумата по иска по чл.109 ЗС с цена 1250 лв. По спора пред въззивния съд относно определението по чл.248 ГПК на първоинстанционния съд, не се следва допълнително адвокатско възнаграждение, поради недопустимост в спор за разноски да се кумулират други такива. Ето защо, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,