Определение № 3234 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез юрк. Корфонозова, срещу определение № 111 от 11.01.2024 г. по КАНД № 1031/2023 г. на Административен съд – Плевен, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - при липса на основание за спиране на производството. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Счита, че разпоредбите на чл. 228 и чл. 144 от АПК, са неприложими в касационното производство по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Твърди, че обстоятелството, че СЕС е сезиран с преюдициално запитване по друго дело, в което се разглежда тълкуването или валидността на приложим по делото закон, не може автоматично да се използва като основание за спиране на производството до произнасянето на СЕС. Счита, че преюдициалното запитване няма отношение за правилното решаване на спора пред Административен съд – Хасково. Иска отмяна на оспорения акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Евротрак Лизинг“ ООД, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите в частната жалба, намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Съдът е установил, че с определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г., Административен съд – Хасково е спрял производството по делото, като е отправил преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267, § 1, б. „б“ от Договора за функциониране на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС със следния въпрос: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване на заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. Съдът е приел, че формулираният в преюдициалното запитване правен въпрос има значение за правилното приложение на материалния закон при разрешаване на настоящия правен спор и затова делото следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 228 от АПК. Определението е правилно. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета „Касационно производство“ на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл. 144 от АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съд“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима, както за първоинстанционното, така и за касационното производство. Съгласно посочената норма за неуредените в този дял въпроси, а именно Дял Трети „Производства пред съд“, Глава Девета „Общи разпоредби“, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводи на жалбоподателя, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира делото, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. По силата на чл. 633 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава – членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. На следващо място отговорите на въпросите, които са поставени по отправеното преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-61/2023 г. пред Съда на Европейския съюз, са от значение за правилното решаване и на настоящия правен спор, доколкото същите касаят прилагането на правни норми, по които е санкциониран ответникът. Предвид изложеното, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,