Определение № 3709 от 16.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез процесуален представител С. С.- старши инспектор-юрист в ТО- Стара З. при ТД на КОНПИ- П., против определение №19 от 29.01.2025г. по в. гр. д. №279/2023 г. на Апелативен съд- П., с което в производство по чл.248 от ГПК е било оставено без уважение искането на КОНПИ, заявено с касационна жалба вх.№ 304/12.01.2024г. за изменение на Решение №212 от 06.12.2023г., постановено по в.гр.д.279/2023г. по описа на П. в частта за присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците адв.С. П. в размер на 55497 лв. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като ответниците по делото, на които адв. П. е оказала безплатна правна помощ, не са материално затруднени лица. На следващо място се поддържа, че дори и да се приеме, че на адв. П. се дължи адвокатско възнаграждение, то не следва да е в определения от съда размер, а съобразно обема на извършената работа от адвоката, като съгласно решения на СЕС по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и по C-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари, регламентирани в Наредба № 1/2004г. за М.. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната жалба А. Т. Ч., Е. А. Ч. и „Слънце 2002„ ЕООД, представлявани от адв. С. П., не са взели становище по нея. Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й представител гл. инсп. М. М., срещу определение №50 от 31.01.202 4г. по в. гр. д. №279/2023г. по описа на Апелативен съд- П., с което е било изменено Решение № 212 от 06.12.2023 г., постановено по в.гр.д.279/2023 г. по описа на Апелативен съд- П. в частта за разноските, като е осъдена КОНПИ да заплати на адвокат С. П. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство в допълнителен размер от още 6 821,57 лв. към присъдените с решението 55497 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея- адв.С. П., с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащи на обжалване определения. Разгледани по същество, са основателни. Предмет на двете частни жалби е произнасянето на Апелативен съд- П., с което на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. С. П. е било определено и присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответниците А. Т. Ч., Е. А. Ч. и „Слънце 2002“ ЕООД по в.гр.д.279/2023 г. по описа на П., в общ размер от 62318,57 лв. Производството по в. гр. д. №279/2023г. по описа на Апелативен съд- П. се е развило по въззивна жалба на КОНПИ против решение № 260042 / 15.12.2022г., постановено по гр.д.787/2017 г. по описа на ОС- Пазарджик, с което е отхвърлен предявения от КОНПИ против ответниците А. Т. Ч., Е. А. Ч. и „Слънце 2002“ ЕООД иск за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 2 511 238,13 лв. С молба, депозирана в съдебното заседание на 30.10.2023г. ищецът КОНПИ е заявил на основание чл. 233 от ГПК частичен отказ от иска по отношение на искови претенции на обща стойност 1 085 576.06 лв., като с постановеното по делото Решение № 212 от 06.12.2023 г. първоинстанционното решение е било обезсилено в частта за претенциите, които са били предмет на извършения отказ от иска. Със същото решение е потвърдено решението на ОС- Пазарджик в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от КОНПИ против А. Ч., Е. Ч. и „Слънце 2002“ ЕООД иск за отнемане в полза на държавата на имущество в общ размер от 1 425 622,07 лв. Ответниците са били представлявани пред въззивната инстанция от адв.С. П., която им е оказала безплатна правна помощ и защита по делото в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА- поради близки лични отношения. Съдът е приел, че с оглед изхода на спора на същата се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения на база пълния материален интерес по делото от 2 511 238,13 лв., което възлиза на 62318,57 лв., като с решението и с допълнително определение по чл.248 от ГПК от 31.01.2024г. е осъдил КОНПИ да заплати на адв. П. посочената сума. С обжалваното определение от 29.01.2025г., постановено в производство по чл.248 от ГПК по искане на КОНПИ, съдът е приел, че доколкото решението по делото е постановено на 06.12.2023г., то адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която към посочената дата е била задължителна за съдилищата. Тъй като оказаната на ответниците безплатна правна защита от адв.П. не е в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, а в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА- поради близки отношения, за неотносими към казуса са приети възраженията на КОНПИ, че ответниците не са материално затруднени лица и разполагат с финансови средства и възможности за заплащане на адвокатски хонорар. Доводите на КОНПИ, че на адв. С. П. не следва да се определя и присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като не били налице предпоставките за оказване на безплатна правна помощ на ответниците, са неоснователни. В случая, видно от представените договори за правна защита и съдействие, оказаната на ответниците безплатна правна защита от адв.П. е в хипотезата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА- поради близки отношения, а не в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА- като на материално затруднени лица, поради което правилно съдът е приел за неотносими към казуса възраженията на КОНПИ, че ответниците не са материално затруднени лица и разполагат с финансови средства и възможности за заплащане на адвокатски хонорар. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 т ЗА адвокатът има право на самостоятелна преценка дали има близки отношения с клиента и дали да му предостави безплатна правна помощ. В случай, че реши да предостави такава, същият действа на свой риск и може да претендира възнаграждение от противната страна само при положителен за клиента изход на производството, както е в случая. Основателни са обаче доводите на КОНПИ, че съгласно решения на СЕС по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и по C-438/22 съдът не е обвързан от размерите на адвокатските хонорари, регламентирани в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно обема на извършената работа от адвоката. Съгласно цитираните по- горе решения на Съда на ЕС и формираната след постановяването им трайна и непротиворечива практика на ВКС нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, която задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определянето на такива в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, но не са обвързващи за съда. При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото ( в този смисъл- определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.). В случая предмет на делото е иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от две физически и едно юридическо лице, спорът е със значителна фактическа и правна сложност; обемът на материалите по делото, подлежащи на проучване от адвоката, е голям; материалният интерес по спора във въззивното производство е висок- претендираното за отнемане имущество е било на обща стойност 2 511 238,13 лв., адв. П. се е явила в проведеното открито съдебно заседание и е представила писмена защита. При съобразяване на посочените обстоятелства настоящият състав на съда намира, че следва да й се определи адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 20000 лв. Предвид горното обжалваните определения следва да бъдат отменени, като вместо тях се допусне изменение на въззивното решение в частта му за разноските, като определеното на адв. П. адвокатско възнаграждение се намали на 20000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,