Определение № 769 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответницата по частната жалба Н. С. К., чрез адв. Х. М., за изменение на определение № 5239 от 18. 11. 2024 г. по ч. гр. д. № 2912/2024 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като частната жалбоподателка Ц. Т. С. бъде осъдена, на основание чл. 78 ГПК, да заплати на молителката – ответник по частната жалба, сумата 480 лв. с ДДС разноски за частното касационно производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че искане за присъждане на разноските е направено своевременно, с отговора на частната касационна жалба, към който са приложени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, входящ банков превод, фактура, списък по чл. 80 ГПК. С писмено становище, подадено от Ц. Т. С., чрез адвокат Ц. Б., се поддържа неоснователност на молбата по съображения, че не са получавали отговор на частната касационна жалба, не е ясно какви действия е извършил процесуалният представител на ответницата по частната касационна жалба, нито е ясно дали уговореното възнаграждение е платено. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима. Подадена е от легитимирани лица, в срок, при наличие на предвидената в чл. 80 изр. 2 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й - представяне на списък чл. 80 ГПК от молителката. Разгледана по същество, молбата е основателна. Подаденият от молителката, чрез адв. Х. М., отговор на касационната жалба, съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответницата в производството пред касационната инстанция. Към отговора има представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключени между адв. М. и молителката, с който е уговорено възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, платимо по банков път. Представени са доказателства за извършен банков превод и издадена фактура. Определението има приключващ производството по чл. 346 ГПК характер, тъй като със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, с което производството по делото е прекратено в частта по предявената от Ц. Т. С. против Н. С. К., по реда на чл. 346 ГПК, претенция по сметки – за присъждане стойността на подобренията, направени от Ц. Т. С. в делбения имот. Като основателна, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,