Определение № 50208 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3884/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. срещу решение № 74/ 25.06.2019г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.гр.д. 241/19г., с което е отхвърлен искът му по чл. 439 ГПК, за установяване, че не дължи суми по изпълнително дело 260/ 15.12.2016г. на ЧСИ Р. Р. с рег.№ 931, заради изтекла погасителна давност. В изложението се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: От кой момент се прилага т.р. 2/15г. на ОСГТК? При перемция от кой момент се прекратява изпълнителното производство? Подаването на молба за образуване на изпълнително дело и образуването му, прекъсват ли погасителната давност на вземането? Правният спор между страните е възникнал от твърдения в исковата молба, че при ЧСИ Р. Р. с рег.№ 931 е образувано изпълнително дело 260/ 15.12.2016г. от НАП срещу ищеца, въз основа на четири броя изпълнителни листове, издадени през 2006г. и 2007г.. Но вземанията по тези изпълнителни листове били погасени по давност, тъй като били предмет на изпълнение при ДСИ Е. Х. по две изпълнителни дела, образувани през 2006г. и 2007г., по които не били извършвани изпълнителни действия, и поради перемция били прекратени през 2016г. и 2017г. като перемирани. Затова ищецът е предявил отрицателен установителен иск, че не дължи суми по изп.д. 260/16г. на ЧСИ Р.. В срока за отговор ДФЗ е възразил, че по издадените изпълнителни листове са били извършени публични продажби на недвижими имоти, собственост на длъжника, като последното Постановление за възлагане е влязло в сила на 31.07.2012г., и последното разпределение на суми е извършено на 24.09.2012г.. С образуваното ново изпълнително дело през 2016г. със същия предмет е била прекъсната погасителната давност. Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск срещу ДФ“Земеделие“ по чл. 439 ГПК е неоснователен. Според въззивния съд, до отмяната на ППВС №3/ 80г. давността по отношение на сумите по издадените изпълнителни листове е спряла да тече поради факта, че за събирането им е било образувано изпълнително производство. Тя е започнала да тече едва на 26.06.2015г., когато е прието т.р.№ 2/15г. на ОСГТК, но е била прекъсната с предприетите от взискателя действия на 15.12.2016г., когато е било образувано изп.д. 260/2016г. на ЧСИ Р. Р. с рег.№ 931. В касационната жалба са обжалвани изводите на въззивния съд, че до 26.06.15г. давност не тече, както и че образуването на новото изпълнително дело прекъсва давността. Не било обсъдено и възражението за настъпила перемция по изпълнителното дело, тъй като последното изпълнително действие е постановлението за възлагане от 17.05.12г.. Във връзка с посоченото в касационната жалба в изложението са формулирани следните въпроси: От кой момент се прилага т.р. 2/15г. на ОСГТК? При перемция от кой момент се прекратява изпълнителното производство? Подаването на молба за образуване на изпълнително дело и образуването му, прекъсват ли погасителната давност на вземането? Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси нямат значение за изхода на делото. Съгласно ТР по т.д.№3/20г. на ОСГТК погасителна давност на вземането по образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015г. не тече до 26.06.2015г.. Съгласно т.10 от ТР 2/15г. на ОСГТК погасителната давност се прекъсва с влизане в сила на постановлението за възлагане, или от превеждане на сумите, постъпили от публичната продан. Според същото ТР, когато в продължение на 2 години не е поискано извършване на изпълнителни действия изпълнителното производство се прекратява автоматично, а погасителната давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва погасителната давност. В случая перемцията е настъпила на 24.09.2014г., тъй като последното изпълнително действие е плащане на суми, постъпили от публична продан (ТР2/15г. на ОСГТК). До 24.09.2014г. не е текла погасителна давност на вземанията по изпълнителните листове, заради действието на ППВС 3/80г.. След това погасителната давност е прекъсната с образуването на изпълнително дело 260/ 15.12.2016г. по описа на ЧСИ Р., тъй като е поискано принудително изпълнение върху движими вещи, собственост на длъжника, а искането за извършване на конкретен изпълнителен способ прекъсва давността съгласно ТР № 2/15г. на ОСГТК. Между двете дати- 29.04.14г. и 15.12.2016г. няма как да е изтекла 5- годишна погасителна давност. Видно е, че и по трите въпроса, поставени в изложението, не се осъществява допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като правните изводи на въззивния съд съответстват на постановената тълкувателна практика на ВКС. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО