Решение № 8486 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Тракия“ ЕООД, чрез юриск. Ц. Съйкова, срещу Решение № 588/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 671/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания, че решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че съставът на арбитражната комисия е законосъобразно сформиран. Твърди, че случаите, за които е санкционирано лечебното заведение, не съставляват нарушение на Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 - 2025 г., доколкото не са обществено опасни, а са обусловени от необходимостта да не се прекъсва терапията на животозастрашаващо заболяване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед. Претендира разноски за касационна инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Стара Загора, в писмен отговор чрез юриск. И. Попчева, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-19-285/02.06.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Стара Загора, с която на основание чл. 458, ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г., за допуснати три нарушения на чл. 359, ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 г. във вр. с чл. 49 от глава IV, раздел V от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл. 33, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. на УМБАЛ „Тракия“ ЕООД е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лева за всяко едно от констатираните нарушения или в общ размер на 600 лева. Първоинстанционният съд е приел за установено, че между УМБАЛ „Тракия“ ЕООД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен индивидуален договор (ИД) № 241104/25.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури с НЗОК. Със Заповед № РД–18–375/25.03.2025 г. на Директора на РЗОК – Стара Загора е наредено да бъде извършена проверка на изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) „МБАЛ Тракия” ЕООД, представлявано от д-р И. М. З. (с вписани на 06.01.2026 г. промени в ТР наименованието на лечебното заведение е променено на „УМБАЛ Тракия” ЕООД, както и представителната власт – вписан е нов управител проф. д-р А. Ю.) като са определени и длъжностните лица, които да извършат проверката. За резултатите от нея е съставен протокол № Р-511/08.04.2025 г., в който са описани констатациите на проверяващите, включително установените три нарушения по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокола, изразяващи се в това, че по отношение на две пациентки, приети по Клинична пътека (КП) 240 „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“, по три истории на заболяването (ИЗ), в температурните листове е вписано предписан лекарствен продукт Gemsol, за който е отразено, че е собствен. Прието е, че „УМБАЛ Тракия” ЕООД, в качеството си на ИМП, сключил договор с НЗОК, не е спазил изискванията за предписване и отпускане на лекарствени продукти, прилагани в болничната помощ, заплащани от НЗОК извън цената на клиничните пътеки и амбулаторните процедури, с което са нарушени разпоредбите на чл. 359, ал. 1 от НPД за MД 2023 - 2025 г. във вр. с глава IV, раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. и чл. 33, т. 3 и т. 4 от НРД за МД 2023 – 2025 г. Срещу така съставения протокол, от страна на ЛЗ, е подадено възражение, което е разгледано от арбитражна комисия. Комисията е приела, че пациентите като осигурени лица, плащащи здравноосигурителни вноски, имат право да получат лекарствените продукти, предназначени за лечението на злокачествени заболявания за сметка на бюджета на НЗОК, а не да осигуряват и заплащат същите за своя сметка. Отхвърлила е възражението, че количеството е изчерпано на 10.12.2024 г., като се е позовал на справка за хоспитализациите, извършени от лечебното заведение през месец януари 2025 г. по КП 240, според която пациенти са били лекувани с медикамента Gemsol, осигурен от болничната аптека на ЛЗ. Установено е, че на процесните пациенти също е прилаган Gemsol, съответно на 09.01.2025 г., 31.01.2025 г. и 20.01.2025 г. Посочено е, че лекарствата се заплащат от НЗОК отделно от цената на КП, както и че предоставянето на тези медикаменти от болничната аптека е нормативно установено Прието е, че ЛЗ е било длъжно да осигури и приложи тази медикаменти като ги отпусне от болничната аптека, за да се гарантира произхода и качеството им. Комисията е формирала краен извод, че е налице нарушение на НРД за МД 2023 – 2025 г., поради което констатациите на проверяващите следва да се потвърдят. Решението е подписано от всички членове, като двама от членовете на РК на БЛС, са вписали особени мнения. В резултат на провелото се административно производство директорът на РЗОК - Стара Загора е издал оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции № РД-19-285/02.06.2025 г. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е заключил, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че с оглед приложимата нормативна уредба, която задължава ЛЗ да изпише лекарствения продукт от болничната аптека и да предяви същия за заплащане от НЗОК и доколкото лекарство е било налично в болничната аптека в периода на лечение на посочените пациенти, то фактическите и правни установявания на органа са доказани, а оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Обжалваното решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Основните възражения в касационната жалба са досежно неправилно приложение на нормата на чл.75, ал.2 ЗЗО при сформиране на състава на арбитражната комисия, която да разгледа подаденото от лечебното заведение възражение, както и че процесните случаи не представляват нарушение на НРД, доколкото не са общественоопасни, а напротив, са обусловени от необходимостта да не се прекъсва терапията на животозастрашаващо заболяване. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, която се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката. Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. В чл. 466 и сл. от НРД за 2023 - 2025 г. са уредени правилата за конституиране на арбитражна комисия. Ал. 5 на чл. 466, от НРД за 2023 - 2025 г. предвижда, че при осъществяване на правомощията си по ал. 4 директорът на РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал. 3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Аналогично е съдържанието на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО. Посочената разпоредба е императивна и не определя диференцирано състава на арбитражната комисия, съобразно характера и вида на нарушението, а с оглед конкретно описаните факти, които във всеки отделен случай касаят определена клинична пътека. В този смисъл е и формираната практика на Върховен административен съд по адм. дело № 2183/2023 г., адм. дело № 4441/2021 г., адм. дело № 7292/2020 г., адм. дело 3824/2020 г. и др. Видно от приобщената по делото административна преписка, включените по реда на цитирания текст на чл. 466, ал. 5 от НРД за 2023 - 2025 г. представители на РК на БЛС са надлежно посочени като един от тях е със специалност „Онкология“ - основната специалност на лекарите, осъществяващи лечение по КП № 240. Констатираните нарушения безспорно касаят лечение на онкоболни лица, поради което и в изпълнение на законовата процедура в състава на АК е включен лекар със специалност по профила на заболяването, който има отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, т.е. спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО. В хипотезата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО за прилагане на санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, наличието на валидно взето решение от арбитражната комисия е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за налагане на санкции. Действително, в случая, решението на Комисията е подписано с особено мнение от двама членове, но това обстоятелство не може да промени обективирания в него резултат, който настоящия съд е длъжен да съобрази, а именно, че констатациите по т. 1, т. 2 и т. 3 от протокол № Р-511/08.04.2025 г. са потвърдени с мнозинство. В контекста на изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че директорът на РЗОК – Стара Загора е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и чл. 466, ал. 5 от НРД за МД за 2023-2025 г., което от своя страна води до заключение за наличие на надлежно сформиран състав на Комисията. Възприемат се изводите на съда и по отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед. По силата на чл. 358, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. НЗОК заплаща извън цената на КП и/или АПр лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, които на основание чл. 45, ал. 20 от ЗЗО са включени в пакета, определен с Наредба № 9 от 2019 г., както следва: противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания (в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства) по КП № 240, 242, 243, 245, 246, 248, 249, 250, 251 и 252, необходимите еритро-, тромбо- и гранулоцитни колонистимулиращи фактори, бифосфонати и други лекарствени продукти, повлияващи костната структура и минерализация за състояния/усложнения, произтичащи от основното заболяване и лечение. Разпоредбата на чл. 359, ал. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. предвижда, че тези лекарствени продукти са предписват от изпълнителите на съответната КП и АПр при условията и по реда на глава трета, раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. съгласно терапевтичните показания, отразени в приложение № 2 на ПЛС, кратките характеристики на продуктите (КХП), а когато е приложимо, и в съответствие с утвърдените фармако-терапевтични ръководства (ФТР), и се отпускат при условията и по реда на глава четвърта, раздел V от Наредба № 4 от 2009 г. Видно от чл. 49, ал. 1 от Наредба № 4 от 4.03.2009 г., лекарствените продукти за хоспитализираните пациенти се отпускат от болничната аптека. Приложимата нормативна уредба сочи задължение за лечебното заведение да осигури чрез болничната си аптека лекарствените продукти, предназначени за лечението на злокачествени заболявания по КП № 240. По този начин от една страна се гарантира произходът и качеството на медикаментите, а от друга - обезпечава се правото на здравноосигурените лица да получат лекарствата за сметка на бюджета на НЗОК, а не да ги набавят и заплащат за своя сметка. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, за предприемане от лечебното заведение на действия в най-добрия интерес на пациента. Доводите, че количествата от лекарствения продукт Gemsol са били изчерпани още на 10.12.2024 г. и е липсвала наличност в болничната аптека на датите, за които са наложени санкции, не намират подкрепа в данните по делото. Видно от представената справка за месец януари 2025 г. по КП № 240, пациенти, включително процесните, са били лекувани с Gemsol, отпуснат от болничната аптека на УМБАЛ „Тракия“ ЕООД на дати 09.01.2025 г., 20.01.2025 г. и 31.01.2025 г. Така установеното обуславя извод, че лечебното заведение правилно е било санкционирано от компетентния орган. Касационната инстанция споделя изводите на АС - Стара Загора относно размера на наложените санкции. Административният орган, определяйки санкция за всяко едно от установените нарушения в минимален размер, правилно е приложил относимата санкционна разпоредба на чл. 458, ал. 3 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., съгласно която, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за предписване и отпускане или отчитане на лекарствени продукти, прилагани в болничната помощ, извън цената на КП/АПр, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лева. В случая, безспорно е установено, а и не се оспорва от касатора, че лекарствените продукти не са изписани от болничната аптека. Това изискване е задължително и при неизпълнението му се осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на лечебното заведение. Нарушението е формално, на просто извършване, и не е обвързано с настъпването на определени вредни последици, но е от такъв характер, че само по себе си е с достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде наложена санкция при осъществяването на неговия състав. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,