Решение № 274 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2009 г.

Решение № 274 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 673/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на "В" Е. гр. П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 27.Х.2008 г. по в. гр. д. № 754/2008 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение № 1* от 25.VIII.2009 г. Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че с продължаване на срока за ликвидация на дружеството е продължена неговата дейност съобразно разпоредбата на чл. 274 от ТЗ и че не е налице съкращение на щата на ищеца. Ответникът по касационната жалба Л. Б. Т. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение Паз. ОС е отменил решението на Пазарджишкия районен съд от 30.VII.2008 г. по гр. д. № 816/2008 г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над присъдения размер 3198 лв. до 3837.60 лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил "В" Е. /в ликвидация/ да заплати на Л. Б. Т. и разликата и е оставил в сила първоинстанционното решение в уважителните му части по предявените срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността "началник отдел ЕМ" със заповед № 51/4.III.2008 г. поради съкращение в щата веднага след явяването му на работа след възстановяването му със съдебно решение е незаконно. По делото не са представени доказателства за наличието на съкращение в щата. Прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидация не означава, че автоматически дейността му се прекратява. Вярно е обратното - до приключване на разпределението на имуществото дейността му продължава при наличието на предпоставките по чл. 274 от ТЗ. В случая срокът на ликвидация е продължен, т. е. дейността на дружеството е продължена. Касационно обжалване на така постановеното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса относно ликвидацията на дружеството. В решение № 362/8.V.1994 г. на ВС, състав на III ГО, по гр. д. № 1293/1993 г., е прието, че "Ликвидацията като основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ се изразява в прекратяване на дейността и изчезване на юридическото лице като правен субект. Изчезва една от страните по трудовия договор, поради което той не може да остане в сила. При ликвидация работодателят не само има право, но и се налага да прекрати трудовите договори на това основание, което обаче не означава едновременност на уволнението. Необходим е период от време, обусловен от замиране и преустановяване дейността на предизвестеното лице. За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ необходимо и достатъчно е юридическото лице да е обявено в ликвидация чрез преустановяване на дейността. ". ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че посоченото решение е неприложимо към спора по настоящото дело. Това е така, тъй като с него е разрешен въпросът за ликвидацията като основание за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, а в разглеждания случай уволнението на ищеца е извършено поради съкращение. Ето защо и на основание чл. 291, т. 3 от ГПК касационният съд следва да постанови решение, тълкувайки закона въз основа на обстоятелствата по делото. ООД е търговско дружество, което се образува с цел осъществяване на предвидените в чл. 1 от ТЗ търговски сделки. Следователно целта на прекратяването на дружеството е противоположна, а именно - преустановяване осъществяването на такива сделки, или с други думи - прекратяване на дейността му по предмета, определен в дружествения договор. С прекратяване на дружеството не настъпва автоматично преустановяване на съществуването му, а възникват предвидените в ТЗ /чл. 267, чл. 268/ предпоставки за провеждане от ликвидатора в определен от съда срок на процедура по ликвидация, свързана с довършване на текущите сделки, със събиране на вземанията на дружеството, с удовлетворяване на кредиторите и с превръщане на останалото имущество в пари, като нови сделки може да бъдат сключвани само ако това се налага от ликвидацията. Определеният срок за ликвидация може да бъде продължен, но с това не настъпва последицата, предвидена в чл. 274 от ТЗ, тъй като по този начин дейността на дружеството не се възстановява. Предвид изложеното с прекратяването и обявяването в ликвидация възниква основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ за едностранно от работодателя уволнение на работниците/служителите. Но за осъществяване на действията по ликвидацията няма пречка ликвидаторът да определя /и да наема/ необходимият персонал. С оглед на това няма пречка за извършване на уволнение поради съкращение и в течение на производството по ликвидация при наличието на предвидените в закона предпоставки. При това разрешение на поставения от касатора въпрос ВКС на РБ намира, че обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат. Незаконосъобразен по изложените вече съображения е изводът на въззивния съд, че с продължаване срока на ликвидация на ответното дружество, каквото по делото е несъмнено установено, е продължена неговата дейност по смисъла на чл. 274 от ТЗ. Обосновано и законосъобразно, обаче, е приетото, че ответникът, сега касатор, чиято е била тежестта по силата на чл. 154 от ГПК, не е посочил и представил в дадения му от първоинстанционния съд срок по чл. 131 от ГПК доказателства за съкращаването на длъжността на ищеца, дори не е подал писмен отговор на исковата молба. С оглед разпоредбите на чл. 133, чл. 147 и чл. 266 от ГПК представеното едва с въззивната жалба щатно разписание не е следвало да бъде съобразявано от съда при постановяване на атакуваното решение. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,