Определение № 990 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 462/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ч. Б. ЕАД, представлявано от управителя И. А. срещу разпореждане №3853/16.11.2023г., постановено по възз. гр. дело №982/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което се връща касационната жалба вх. №19243/09.11.23г. Според жалбоподателя същото е неправилно и незаконосъобразно. На първо място твърди, че в самото решение дружеството е посочено като ответник, каквото качество то няма пред тази инстанция. Съответно не следва да се определя и такса по отношение на същото, въпреки това въззивната инстанция е преценила, че решението засяга и представляваното дружество, поради което счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. По изложените съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по частната жалба - [община] оспорва същата като неоснователна. Излага, че доколкото въззивната жалба на този жалбоподател срещу първоинстационното решение е била върната с влязло в сила определение, то правилно окръжният съд е констатирал, че то е влязло в сила по отношение на този жалбоподател. Счита за неоснователни и необосновани доводите на жалбоподателя относно посочването му като ответник, тъй като дружеството е имало такова качество в първоинстанционното производство. В заключение моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК въззивен акт, подлежащ на обжалване, следователно е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: С Решение №1693/03.07.2019г., постановено по гр.д. №1279/2007г. по описа на РС –Бургас, се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „И. И.“ - АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Българско вино Е., чрез представителя И. Д. А., „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД (със старо наименование „Фина механика“ – АД), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявано от „Хотелски комплекс Ч.“, чрез представителя И. Д. А., „Хотелски комплекс Ч.“ - ЕАД (със стари наименования “Професионален футболен клуб Ч.-919“ ЕАД и “И. Г.“ АД), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, представлявано от И. Д. А., „Професионален футболен клуб Ч. Б.“ АД (със стари наименования “Професионален футболен клуб Ч. Б.-България“ АД и “Обединени спортни клубове Ч.“ –АД), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от И. Д. А. и “Първа Инвестиционна банка“ - АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Н. В. Неделчев и С. А. П., че [община], Е СОБСТВЕНИК по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Б., проведено на 12.12.1997г., с което е намален капиталът на “Фина механика“ Е., на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. № 588, в УПИ 111, кв.45 по плана на ЦГЧ на [населено място], актуван с Акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998г., с настояща адресна номерация [улица], [населено място], който имот е със следното описание по кадастралната карта на [населено място]: дворно място от 239 кв.м., представляващо имот с пл. № 588, в УПИ III, кв.45 по плана на ЦГЧ, [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор [№], целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор [№], с предназначение - административна, делова сграда, състояща се от следните обекти: 1. самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 41.71 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: [№], под обекта: няма, над обекта: [№], с предназначение за търговска дейност, изграден в сграда с идентификатор [№] 2. самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 8.60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж [№], под обекта – няма, над обекта: [№], с предназначение за търговска дейност, изграден в сграда с идентификатор [№] 3. самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 147.81 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта [№] и [№], над обекта [№], с предназначение за офис, изграден в сграда с идентификатор [№] 4. самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 91.29 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: [№], с предназначение за офис, изграден в сграда с идентификатор [№] 5. самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 86.65 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: [№], над обекта: няма, с предназначение за офис, изграден в сграда с идентификатор [№], като на осн. чл. 108 ЗС всеки от ответниците, сред които П. Ч. Б. ЕАД (със стари наименования „Професионален футболен клуб Ч. Б. - България“ АД и Обединени спортни клубове Ч.“ АД/ е осъден да предаде на ищеца владението на владяните от него реално обособени части или самостоятелни обекти, описани по-горе. На основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./, отменен като неверен е нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44/28.02.2002г., том 1-4, рег. № 697, дело № 37/2002г., вписан в службата по вписванията с вх. № 1134/28.02.2002г., акт 65, том 3, дело № 601, с който “И. И.“ АД е признат за собственик на описания имот, като ответниците са осъдени да заплатят разноски. Настоящият жалбоподател П. Ч. Б., явяващ се ответник в първоинстанционното производство, е подал въззивна жалба вх.№ 59423/30.12.2019г. срещу Решение №1693/03.07.19г. по гр.д. №1279/2007г. на БРС, която с разпореждане №13338/28.07.21г. на БРС е била върната. С Определение №771/23.07.21г., постановено от Бургаски окръжен съд по В. №982/21г., е върната подадената от П. "Ч. Б." - АД, частна жалба вх. №266580 срещу горното разпореждане. С определение №772/23.07.2021г. БОС е внесъл за разглеждане в о.с.з въззивните жалби срещу Решение №1693/03.07.19г. по гр.д.№1279/2007г. на БРС, с които е счел, че е валидно сезиран, а именно: въззивна жалба вх.№34907/09.08.209г. на „Първа инвестиционна банка“–АД; въззивна жалба вх.№46349/21.10.2019г. на „И. И.“ - АД и въззивна жалба вх.№43395/15.10.2019г. на „П. Нефтохимик“ – АД. Междувременно определение №771/23.07.21г., с което е върната подадената от П. "Ч. Б." - АД, частна жалба вх. №266580, е било обжалвано с частна жалба вх.№6794,която е била върната с Разпореждане №594/21.02.22г. по В. №982/21г. на БОС. Препис от разпореждането, в което е указана възможността да го обжалва в седмичен срок от връчването, е връчен на страната, чрез представляващия Ив.Д. на 05.05.22г., като в посочения срок не е постъпила жалба. С оглед гореизложеното, с разпореждане №1717/02.06.22г. БОС: ОБЯВЯВА ЗА ВЛЕЗЛИ В СИЛА Разпореждане №13338/28.07.21г. на РС-Бургас, с което е върната въззивна жалба вх. №59423/30.12.2019г., подадена от П. "Ч. Б." - АД, срещу Решение №1693/03.07.2019г. по гр.д.№1279/2007г. на РС Бургас; ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛО В СИЛА Определение №№771/23.07.21г., постановено от БОС по В. №982/21г., с което е върната подадената от П. "Ч. Б." - АД, частна жалба вх.№266580 срещу Разпореждане №13338. ОБЯВЯВА, че Решение №1693/03.07.2019г. по гр.д.№1279/2007г. на Районен съд Бургас, Е ВЛЯЗЛО В СИЛА по отношение на П. "Ч. Б." - АД и това дружество НЕ Е СТРАНА ВЪВ ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО И НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЗОВАВА ЗАНАПРЕД. Въпреки горното определение, П. "Ч. Б." - АД е вписано в списъка на лицата за призоваване, било е призовано за о.с.з., проведено на 12.12.2022г., като производството пред окръжния съд се е развило и приключили с негово участие като въззиваема страна. С решение №677/09.06.2023г., постановено по в. [населено място] №20212100500982 по описа за 2021 година, Окръжен съд Бургас е ОСТАВИЛ В СИЛА Решение №1693/03.07.2019г., постановено по гр.д. №1279/2007г. по описа на РС –Бургас. Срещу това решение е постъпила касационна жалба вх.№ №19243/09.11.23г. от П. "Ч. Б." - АД. С обжалваното разпореждане №3853/16.11.2023г. тази касационна жалба е върната като недопустима по съображения, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на П. "Ч. Б." - АД. Същото не е било предмет на въззивна проверка, поради което не е налице въззивно решение по иска срещу това дружество, което да подлежи на касационно обжалване. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, съобрази следното: В първоинстанционното производство жалбоподателят П. "Ч. Б." - АД е един ответниците, срещу които [община] предявява иск по чл. 108 ЗС. Предвид обстоятелството, че въззивната му жалба е върната като недопустима, всъщност П. "Ч. Б." - АД, по отношение на който искът е бил уважен, т. е. е било постановено неблагоприятно решение, не е сезирал въззивния съд, не се е присъединил към въззивната жалба на другите ответници „Първа инвестиционна банка“–АД, „И. И.“ - АД и „П. Нефтохимик“ – АД съобразно предвидената възможност в чл. 265 ГПК, поради което постановеното от първата инстанция решение по отношение на него е влязло в сила. В този смисъл е и изричното разпореждане №1717/02.06.2022г. на БОС, с което се обявява, че Решение №1693/03.07.19г. по гр.д.№1279/2007г. на БРС Е ВЛЯЗЛО В СИЛА по отношение на П. "Ч. Б." - АД. Настоящият състав счита, че без да е обжалвал решението на първата инстанция, П. "Ч. Б." - АД, по отношение на който е постановено неблагоприятно решение, което е влязло в сила, не може да подаде касационна жалба. Другите ответници, които са обжалвали решението изцяло не са негови процесуални субституенти, тъй като чужди права могат да се предявяват пред съда само в предвидените в закона случай – чл. 26, ал. 2 ГПК, какъвто не е настоящият. П. "Ч. Б." - АД е призоваван в хода на въззивното производство, образувано по допустимите въззивни жалби, като е участвал в качеството си на въззиваема страна. Не е налице и хипотезата на чл. 271, ал. 3 ГПК, тъй като се касае за обособени обекти на правото на собственост, като решението по отношение на всеки от тях може да е различно. Предвид което подадените от другите ответници по иска въззивни жалби не ползват ответника П. "Ч. Б." - АД, и по отношение на него решението на БРС е влязло в сила. По изложените съображения и след като въззивното решение е влязло в сила по отношение на него, П. "Ч. Б." - АД не може да го обжалва пред ВКС. Подадената от него касационна жалба е недопустима, поради което правилно е била е върната от въззивния съд. Предвид съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на въззивната, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.