Определение № 5269 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Ангелова от гр. Опака, община Опака, област Търговище против Определение №368/15.03.2024 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело №53/2024 г., с което съдът е оставил без уважение искането, направено с нейна молба вх. №341/08.02.2024 г., за освобождаване от заплащане на държавна такса по адм. дело №66/2024 г. на Административен съд Търговище по реда на чл. 83 ал. 2 ГПК, както и е оставено без уважение искането й, направено в молба вх. №341/08.02.2024 г., за освобождаването й от заплащане на разноски в производството по адм. дело №66/2024 г. на Административен съд Търговище на основание на чл. 83 ал.2 ГПК. Излагат се съображения по същество, за неправилност на определението на административния съд поради нарушение на материалния закон и се моли на това основание същото да бъде отменено. Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ -Попово не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, против определение, подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. С обжалваното определение на Административен съд Търговище е оставено без уважение искането, направено с молба вх. №341/08.02.2024 г. на Г. Ангелова с постоянен адрес в гр. Опака, за освобождаването й от заплащане на държавна такса по адм. дело №66/2024 г. по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, както и е оставено без уважение, като неоснователно, искането й направено в молба с вх. №341/08.02.2024 г. за освобождаване от разноски по същото дело на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. За да се произнесе в посочения смисъл съдът е установил, че съгласно приложено по делото Експертно решение /ЕР/ №93328 от зас.№221 от 17.11.2023 г. на ТЕЛК - Търговище Г. Ангелова е с 52 % трайно намалена работоспособност, със срок на последната от 1 г., а именно до 17.11.2024 г. Въз основа на обсъдените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, административният съд приема, че общият доход на Г. Ангелова и нейния съпруг, възлиза на 1923.11 лева, към януари 2024 г. Този размер на дохода, разделен на двамата съпрузи по 961.56 лв., надхвърля определения за страната размер на линията на бедност, който за 2024 г. е 526 лева, както и надхвърля размера на определената за страната минимална работна заплата за 2024 г. - 933 лева. След анализ на приложените от жалбоподателката писмени доказателства, съдът е установил възрастта и здравословното състояние на двамата съпрузи, които са с намалена работоспособност. Достигнал е до извод, че жалбоподателката е освободена по силата на закона от доплащане на държавна такса по делото на основание чл. 5 от Закона за държавните такси, защото е инвалид. В допълнение съдът констатира, че към настоящия момент по делото няма данни жалбоподателката да е сторила съдебни разноски. В мотивите си административният съд е посочил, че съдебните разноски биха могли да варират от 20 лева до по - големи суми за експертизи. Наличието на посочените доходи на жалбоподателката не води до извода, че същата не може да заплати разноски до съответен размер. Определението е валидно, допустимо и правилно. В конкретния случай, административният акт, който се обжалва, по своята същност представлява отказ да се предостави обществено подпомагане, поради което попада в приложното поле на чл. 5, б. „к” ЗДТ. След като в случая правният спор, предмет на делото, е в сферата на социалното (общественото) подпомагане, Ангелова не дължи държавна такса, поради което административният съд правилно не я е събрал, като е оставил без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса по адм. дело №66/2024 г. и е изложил мотиви в тази насока. Съдът правилно е анализирал обстоятелствата, които са относими към преценката налице ли са материалните предпоставки, посочени в основанието по чл. 83, ал.2 ГПК. След като жалбоподателката не е сезирала съда с относимо, допустимо и необходимо доказателствено искане по повдигнатия правен спор, за същата няма правно основание да се освободи от заплащане на съдебни разноски за събиране на доказателства, включително и за съдебна експертиза. Няма процесуална пречка в последващ момент за събиране на доказателствата по делото и при промяна на декларираните от нея обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, да бъде освободена от заплащане на съдебни разноски. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционния административен съд е правилно и следва да се остави в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение