Определение № 7816 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3314/2026 г.

Производството е по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Върховният административен съд е сезиран с искане вх. № 16160/03.06.2026 год. от адв. Н. М. Златарев в качеството му на пълномощник на „Метал Холд Про“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение № 5906/01.06.2026 год., с което е осъдено дружеството да заплати разноски на „Тест Солюшънс“ ООД в пълен размер, като се твърди, че не е съобразено направеното възражение в молба по хода на делото от 19.05.2026 год. за прекомерност. Претендира се намаляване на сумата от присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът „Тест Солюшънс“ ООД, чрез пълномощника си, оспорва искането като неоснователно по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. Производството е образувано по касационна жалба на "Метал Холд ПРО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, с управител Н. И. Н., подадена чрез упълномощен представител адв. Н. Златарев, против решение № 181 от 25.02.2026 год., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-106/2026 год. Съдът е оставил в сила атакуваното решение и е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ евро, както и направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ евро. В съдебното решение съставът е обсъдил разноските като е имал предвид изхода на спора и претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски като я оставил без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът е осъден да заплати на ответника - възложител на обществената поръчка юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 200 евро, който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател е осъден да заплати на ответника „Тест Солюшънс“ ООД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по приложения списък в размер на 1500 евро. Направеното възражение е изцяло бланкетно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора спрямо предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 год. размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеният размер от 1500 лв. е минималният такъв, предвиден в Наредбата. Съобразно даденото тълкуване в решението на СЕС по дело С-438/22 г., за да се произнесе, съдът е взел предвид вида на правния спор, обема на извършената юридическа работа, фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на пълномощника, както и защитимия материален интерес по делото. Принципно с възражението за прекомерност се заявява материалноправен довод на страната, че дължи по-малко, отколкото твърди насрещната страна, във връзка с гражданскоправната отговорност за разноски. С искането за изменение на акта в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа спора за разноските. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените съдебни разходи на страната, в чиято полза съдът е решил делото. По искането за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна. Този принцип е приложим и досежно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдебният състав приема, че определеният с постановеното по делото решение размер на дължимото адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован, при съобразяване с решение от 23 ноември 2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС, и в съответствие с легитимната цел, посочена в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. При определянето на конкретния размер на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид всички обстоятелства, свързани с обема и сложността на извършената дейност. Неоснователен е доводът, че делото не е с фактическа и правна сложност извън обичайните рамки на спорове за нарушения на ЗОП. Защитата е положила реални усилия при упражняване на процесуалната си дейност. Пълномощникът на страната е осъществил активна защита срещу оспорения акт. Предвид изложеното съдебният състав приема, че присъдените на „Тест Солюшънс“ ООД, съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение не са прекомерно определени и няма основание за тяхното намаляване. Воден от горното, Върховният административен съд