Определение № 273 от 06.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 2368/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 2416/09.03.2023г. на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, уточнена с молба вх. № 3669/04.04.2023г., с която се иска връщане на сумата от 251 364 лева. Съгласно изложеното в молбите сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 135 от 25.07.2022г. по в.гр.д. № 159/2022г. на Апелативен съд – Б.. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищците по изпълнително дело № 5739/2022г. по описа на ЧСИ Д. К., рег. № 728 на КЧСИ. Към молбата на застрахователното дружество от 04.04.2023г. са представени документи от изпълнителното производство, включително преводно нареждане за кредитен превод (плащане по запор) на сума от 309 331. 74 лева. Г. Г. С., Г. Т. С. и Н. С. Д., насрещна страна в касационното производство, не са дали становище по искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 377 от 11.08.2022г. по ч.т.д. № 1739/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 135 от 25.07.2022г. по в.гр.д. № 159/2022г. на Апелативен съд – Б. в частта, в която е потвърдено решение № 2 от 04.02.2022г. по т.д. № 150/2019г. на Окръжен съд – Сливен за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Г. Г. С., Г. Т. С. и Н. С. Д. суми от по 64 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т. Г. С., починал на 16.06.2019г. в резултат на пътнотранспортно произшествие от 13.06.2019г., със законната лихва за забава, считано от 18.07.2019г. до окончателното плащане. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 251 364 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 117 от 15.02.2023г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 16.03.2023г., паричните суми, предмет на осъдителните искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с разноските са преведени по сметка на ЧСИ Д. К., рег. № 728 на КЧСИ, след наложен запор, като от ищците не се възразява, че при следващо разпределение сумите са получени от тях. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 23.03.2023г. сумата от 251 364 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, съответно за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищците са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане (проведено принудително изпълнение) и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не са възразили и самите ищци. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 15.02.2023г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът