Определение № 128 от 02.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1521/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано по искане на Председателя на Районен съд-гр. Перник за възлагане разглеждането на нохд № 01938/2015 год. по описа на същия съд на Районен съд-гр. София, тъй като много от свидетелите живеят в района на последния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е основателно и делото следва да се разгледа от Районен съд-София, тъй като преобладаващата част от посочените в приложението към обвинителния акт свидетели живеят в района на същия съд. Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд-София. С чл. 36, ал. 1, 2 и 3 НПК е установен принципът, че делата се разглеждат по правилата на местната подсъдност от съда, в района на който е извършено или довършено престъплението, а когато това не може да се определи делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Изключенията на този принцип са дефинирани при хипотезите на чл. 43 НПК. При първата от тях е дадена възможност Върховният съд да измени тези правила, като реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, но само, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд. Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 НПК деянието и вредоносните му последици са настъпили на територията на Районен съд-Перник, което определя местната подсъдност на делото. С думата "много", употребена в чл. 43, т. 1 НПК, законът поставя изискването, не каква да е част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд, а техният брой да преобладава и да създава затруднения за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна. От материалите по делото е видно, че това изискване е налице, тъй като подсъдимият и шестима от десетте свидетели, живеят в района на Районен съд-София и там е седалището на ощетеното юридическо лице- [фирма], което може да поиска да бъде конституирано като граждански ищец и да предяви искова претенция към подсъдимия по чл. 45 от ЗЗД. Останалите четирима свидетели живеят в други съдебни райони, като изградените комуникации и транспорт до град София би улеснило призоваването и явяването им за разглеждане на делото пред Софийския районен съд. При това положение Върховният съд намира, че са налице условията на чл. 43, т. 1 НПК, затова искането на Районен съд-Перник следва да се уважи. Ето защо, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о.