Определение № 120 от 01.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1352/2014 г.

взе предвид: Производството е образувано по реда на чл.44 НПК по искането на съдията-докладчик от Варненския районен съд, мотивирано в разпореждане № 6107/11.08.2014 год. по нахд № 3682/2014 год., за решаване на спор за подсъдност с Добричкия районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в писменото становище, че делото следва да бъде разгледано от Добричкия районен съд тъй като изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие от управителя на дружеството [фирма]-гр.Добрич. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Добричкият районен съд е образувал нахд № 503/2014 год. по жалбата на [фирма]-гр.Добрич, представлявано от управителя М. С. М. срещу наказателно постановление на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което е наложена имуществена санкция за нарушение на Закона за обществените поръчки. Съдията-докладчик е приел, че нарушението е извършено на 19.12.2012 год. в [населено място], където е сключен договора за финансов лизинг, поради което не е компетентен да се произнесе. Съдията-докладчик на образуваното във Варненския районен съд дело е изложил съображения, според които наложената санкция е за нарушението, изразяващо се в бездействие поради неоткриване и непровеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки в [населено място], където е седалището и адреса на управление на дружеството, поради което е повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото и да се произнесе по жалбата е Добричкият районен съд. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение и му е наложена имуществена санкция за нарушение на Закона за обществените поръчки. Изпълнителното деяние на това нарушение се осъществява чрез бездействие от управителя, който не е открил и провел процедура за възлагане на обществена поръка, за което е наложена санкцията, а не за сключения договор за финансов лизинг в [населено място]. Седалището и адресът на управление на [фирма], представлявано от управителя М., е в [населено място] и затова делото следва да се разгледа от Добричкия районен съд. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение