Определение № 37 от 19.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 360/2018 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 9 от 26.03.2018, по НАХД № 25/18 по описа на Районен съд, Кула, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Плевенски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Плевенски районен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано в Плевенски районен съд като НАХД № 149/18 по жалба на дружество [фирма], представлявано от управителя Г. В., срещу Наказателно постановление № 981 от 19.12.2017 г на Директора на БДДР, [населено място] /Басейнова дирекция „Дунавски район”, [населено място] / за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, за това, че дружеството не е представило в БДДР, Плевен, заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона около водовземно съоръжение, находящо се в [населено място], общ. Б., обл. В.. С определение № 35 от 12.01.18 г, съдията-докладчик от Плевенски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че нарушението е извършено в [населено място], общ. Б., обл. В., което определя като местно компетентен да разгледа делото Районен съд, Кула. Изложеното е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по компетентност на Районен съд, Кула. При постъпване на делото в посочения съд е образувано НАХД № 25/18. С определение № 9 от 26.03.2018 г, съдията-докладчик е отбелязал, че нарушението касае бездействие / неподаване на заявление в БДДР, [населено място] /, при която хипотеза подсъдността се определя от мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие. Докладчикът е посочил, че, доколкото дължимото действие е следвало да се извърши в [населено място], по правилата на местната подсъдност, компетентен се явява Плевенският районен съд. По изложените съображения, с цитираното определение е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за подсъдност с Плевенски районен съд и е постановил делото да бъде изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Кула. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено деянието, предмет на производството. Когато деянието се е изразило в бездействие, то от значение за местната подсъдност е мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие. В случая, нарушението се е изразило в бездействие, а именно: дружеството не е подало заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона, а мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие, е БДДР, [населено място]. При това положение, местно компетентен да разгледа делото е Районен съд, Плевен, съгласно правилото на чл. 36, ал. 1 НПК. Ето защо, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Кула, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд, Плевен. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,