Определение № 6360 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. М. К. срещу определение № 3631 от 31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2711/2026 г. по описа на Върховния административен съд. Частната жалбоподателка излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че процесният акт е за спиране на административното производството по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Счита, че в случая липсва произнасяне на административния орган по нейно заявление, което може да доведе до неблагоприятни последици за професионалното й развитие. Прави искане за отмяна на обжалваното определение, както и за отмяна на оспорения акт. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез пълномощниците си юрк. Антова и юрк. Янкова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърля жалбата на С. М. К. - следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Враца, против решение по т. 5.1 от протокол № 5 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 18.02.2026 г. Приема, че в конкретния случай ответникът не пристъпва към гласуване на решение в процедура по члл. 193, ал. 3 или ал. 6 ЗСВ, като мотивите на оспорения акт сочат на наличието на преюдициален спор, за който е образувано адм. дело № 11271/2025 г. на ВАС, във връзка със законосъобразността на конкурсна процедура за повишаване в длъжност „следовател“ в Национална следствена служба (НСлС), участник в която е жалбоподателката. Излага съображения, че окончателното решаване на този спор е предпоставка за развитие на производството по заявлението на С. К. за назначаване на свободна щатна длъжност „следовател“ в НСлС, по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. При тези данни тричленният състав обосновава извод, че диспозитивът на оспорения акт, с който ПК на ВСС „отлага“ вземането на решение по чл. 193, ал. 6 ЗСВ по заявлението на жалбоподателката до приключване на адм. дело № 11271/2025 г., следва да се определи като спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, което правомощие е законосъобразно упражнено. Определението е правилно. След провеждане на конкурс за повишаване в длъжност „следовател“ в НСлС, обявен с решение на ПК на ВСС по протокол № 20/02.06.2021 г., частната жалбоподателка е класирана на трето място, а на 15.10.2025 г. е назначен класираният на първо място участник. Във връзка със заявление вх. № ВСС-1326/04.02.2026 г., с което С. К. иска да бъде повишена в длъжност „следовател“ в НСлС по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, ПК на ВСС постановява оспореното решение, с което „отлага“ произнасянето по направеното искане до приключване на съдебното производство по адм. дело № 11271/2025 г. по описа на ВАС с окончателен съдебен акт. Жалбоподателката не оспорва извода за наличие на преюдициалност на материалноправния спор по посоченото адм. дело. В частната жалба изрично е посочено, че окончателното решаване на същия е условие за произнасянето на ПК на ВСС по приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Спорът се състои в това дали възприетото от органа „отлагане“ на вземането на решение по заявлението на жалбоподателката, представлява спиране на административното производство, образувано по него или обективира отказ да се издаде искания административен акт. Правилно съдът приема, че оспореното решение на ПК на ВСС не съдържа волеизявление по заявеното от С. К. искане за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, а сочи на предстоящо произнасяне под условие – след приключване на съдебното производство по адм. дело № 11271/2025 г. на ВАС. Въпреки непрецизната формулировка на диспозитива за отлагане на произнасянето по депозираното искане, същият следва да се тълкува във връзка с изложените мотиви за преюдициалност, от които се извлича волята на административния орган за „спиране“ на производството в хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Правният характер на акта се определя от изложените в него съображения и произтичащите правни последици. В случая „отлагането“ на произнасянето по заявлението на жалбоподателката е мотивирано с наличието на обуславяща връзка на преюдициалност между материалноправния спор по неприключилото адм. дело № 11271/2025 г. и произнасянето на органа по приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ по отношение на заявителката, което съответства на изложените съображения и в решение по т. 6.1 от протокол № 6 от заседанието на Комисията по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС, проведено на 17.02.2026 г., като всички те сочат за спиране на административното производство до приключване на посоченото административно дело, а не на отказ за издаване на искания акт по постъпилото заявление. Непосочването на конкретно правно основание по чл. 54 АПК не може да обуслови извод в обратна насока. Хипотезата на спиране на административното производство по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е приложима при наличието на две висящи производства, които се намират в преюдициална зависимост, като обуславящото производство може да е административно или съдебно, а изходът му следва да предопределя този на обусловеното производство по издаване на административен акт. В конкретния случай законосъобразността на проведения конкурс, оспорването на която е предмет на производството по адм. дело № 11271/2025 г., е предпоставка за разглеждане на искането на К., подадено на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Към момента на постановяване на оспореното решение посоченото дело е висящо. Следователно, независимо от формирания диспозитив за отлагане на произнасянето, правилно тричленният състав достига до извод за наличие на предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Оспореното решение има същите правни последици като спиране на административното производство. Правата на частната жалбоподателка и професионалното й развитие не се засягат от него, като след приключване на адм. дело № 11271/2025 г. с окончателен съдебен акт, административното производство подлежи на възобновяване по реда на чл. 55 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,