Определение № 2323 от 30.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1506/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от Х. Д. Ч. – П. и от Камарата на архитектите в България срещу определение №276/22.04.2026г., постановено по ч.т.д. №26/2026г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено определение № 80/30.01.2026 г. на САС, ТО, 5 състав, като Х. Д. Ч. - П. е осъдена да заплати на Камарата на архитектите в България направените във въззивното производство разноски в размер на 400 евро /с левова равностойност 782,33 лв./ - заплатен адвокатски хонорар. Първата частна жалба с вх.№12751/29.04.2026г. е подадена от Камарата на архитектите в България, чрез адв. К., като се претендира отмяна на определението и присъждане на търсените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, а именно сумата от 1800 евро, с ДДС. Частният жалбоподател изразява несъгласие с определения от съда на основание чл. 78, ал.5 ГПК размер на намалено адвокатско възнаграждение, като счита, че е дължим пълният уговорен размер по договора за правна защита. Поддържа, че е налице висока фактическа и правна сложност на делото, като и засегнатият интерес е значителен и той е на всички архитекти, вписани в регистрите на КАБ. Изтъква, че квалификацията, опитът и специализацията на адвоката са значителни, а по делото е извършено пълно проучване на съдебната практика, отнемащо много време. Ответницата по частната жалба - Х. Д. Ч.- П. я оспорва като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 16.06.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. П.. Втората частна жалба с вх.№14495/18.05.2026г. е подадена от Х. Д. Ч. – П. чрез адв. П., като се претендира отмяна на определението в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на Камарата на архитектите в България сумата от 400 евро – разноски за адвокатско възнаграждение, и се иска отхвърляне изцяло на молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ответника. В жалбата се изтъква, че определението на САС е необосновано. По делото не се било осъществило същинско производство, не били провеждани открити съдебни заседания, а ответникът депозирал единствено отговор на исковата молба и на частната жалба. С оглед горното частната жалбоподателка счита, че на ответната страна не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази частна жалба - Камарата на архитектите в България, я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 25.06.2026г., подаден чрез адв. К.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбите и данните по делото, намира следното: С определение от 30.01.2026г. САС е потвърдил обжалваното от ищцата определение на СГС за връщане на исковата й молба като недопустима. С молба от 06.02.2026г. ответникът е поискал допълване на определението чрез присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, за което е представил доказателства, в размер на 1800 евро. С обжалваното определение от 22.04.2026г. въззивният съд е счел, че искането е основателно, тъй като с оглед изхода на спора на ответника по частната жалба се дължат разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. По направеното от противната страна в отговора на молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, САС е приел, че същото е частично основателно. Апелативният съд е изтъкнал, че съобразява, че спорът е по частна жалба срещу определение за връщане на недопустима искова молба, делото е разгледано в закрито заседание, депозиран е от ответника мотивиран и обоснован писмен отговор, поради което е счел, че търсеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400 евро, който е съответстващ на обема на извършената работа. По тези съображения е допълнил определението си от 30.01.2026г., като е осъдил Х. Ч. - П. да заплати на Камарата на архитектите в България сумата от 400 евро – адвокатски хонорар. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, подадени от активно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което следва да бъдат разгледани по същество. По частната жалба на Камарата на архитектите в България, съдът намира следното: С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр. 14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др., установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, при която от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение и съобразно нормативните изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК / в действащата към спорния момент редакция/, както и задължителните разяснения в т. 3 от ТР №6/2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия. Относно значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и практика на ВКС с определение №107/25.03.2021г. по ч. гр. д. №3467/2020г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №150/24.04.2020г. по ч. т. д. №2924/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №68/07.02.2020г. по ч. т. д. №508/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Въззивният съд е постановил акта си в съответствие с горепосочената практика. Той е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото, като е съобразил извършените от процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаване на подробен и мотивиран писмен отговор на частната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че така определеният намален размер от 400 евро на адвокатското възнаграждение съответства на критериите при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение и при отчитане, че размерите на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. могат да служат само като ориентир, като се съобрази и че се касае за производство по частна жалба, която по силата на законовата разпоредба принципно се разглежда в закрито заседание и касае процесуалния въпрос за допустимостта на иска, а не разрешаване на спор по същество. С оглед горното на процесуалния представител на ответника не се следва възнаграждение в по-голям размер, тъй като определеният от САС е съответен на обема правни действия и сложността на делото. С оглед гореизложените съображения, частната жалба на Камарата на архитектите в България се явява неоснователна. По втората частна жалба, подадена от Х. Д. Ч. – П., настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, освен ако това не е в резултат на споразумение между страните. В производството по разглеждане на частна жалба срещу акта на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, ответната страна също има право на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че е необходимо да бъде разгледана в открито заседание. Предвид горните норми са неоснователни доводите на частната жалбоподателка, че след като не било проведено нито едно открито съдебно заседание по делото и не били извършвани процесуални действия по събиране на доказателства, устни състезания и др., на ответника не се следват разноски. В случая процесуалната му защита по частната жалба се е изразила в подаването на писмен отговор по същата, който е подробен и мотивиран, като липсата на проведено открито съдебно заседание не възпрепятства възможността да му бъдат присъдени разноски. С оглед гореизложените съображения, подадената от Х. Д. Ч. – П. частна жалба се явява неоснователна. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,