Определение № 3109 от 05.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1867/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца по делото и ответник по касация А. Т. Б., чрез адв.М.Д. против определение №1885/17.06.2025г., постановено по т.д. №1004/2025г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №784/12.03.2025г. по т.д. №1782/2024г. на II т.о. на ВКС, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на определение №3326/10.12.2024г. по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят твърди, че в случая решението е необжалваемо, но определението по чл.248 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, като даващо разрешение по същество на друго производство - производството по присъждане на разноските и преграждащо неговото по нататъшно развитие. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а молбата за присъждане на разноски, удовлетворена. По същество твърди, че още с исковата молба е направено искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 Закона за адвокатурата. В тази връзка били представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които било видно, че договореното адвокатско възнаграждение е по реда на чл.38, ал.1, т.2, ал.2 ЗА и не е заплащано. Поради изложеното било неправилно приетото от съда, с постановеното по делото определение №3326/10.12.2024г. по т.д.№ 1782/2024г. на ВКС, ІІ т.о., че искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като не били представени доказателства за тяхното извършване. Ответникът по жалбата и по делото „Застрахователна компания Лев Инс” АД оспорва жалбата, като счита че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. За да остави без разглеждане частната жалба на А. Т. Б., съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. приема, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение по чл.248, ал.1 ГПК, което не подлежи на обжалване. Съдебният състав излага доводи, че съгласно чл.248, ал.3 ГПК определението за разноските може да бъде обжалвано само по реда, по който подлежи на обжалване решението/определението, чието изменение в частта за разноските се иска. Като съобразява обстоятелството, че обжалваното с частната жалба определение е постановено по искане за допълване на определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, което не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, съставът на ВКС стига до извод, че и определението по чл.248 ГПК е необжалваемо, а частната жалба срещу него е процесуално недопустима. Настоящият съдебен състав намира, че редът за обжалване на определението, с което съдът се произнася по исканията на страните за допълване или изменение на постановеното по делото решение или определение в частта за разноските, е регламентиран в чл.248, ал.3 ГПК. Съгласно тази разпоредба определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /определението/, чието изменение или допълване е поискано от страна по делото. При липса на предвиден в закона процесуален ред за обжалване на самото решение /определение/, по отношение на което е направено искането по чл.248, ал.1 ГПК за изменение или допълване, не съществува процесуална възможност за обжалване и на определението по чл.248 ГПК. Действащият процесуален закон не урежда ред за обжалване на постановеното в производството по чл.288 ГПК определение за допускане или недопускане на касационно обжалване. Необжалваемостта на определението по чл.288 ГПК съставлява процесуална пречка за обжалване и на определението, с което ВКС се произнася по исканията на страните за присъждане на направените пред него разноски по реда на чл.248 ГПК. Като е достигнал до аналогичен извод и е върнал частната жалба срещу неподлежащото на обжалване определение по чл.248 ГПК, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд