Определение № 60226 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2990/2021 г.

Производството е по реда на глава XXIV-та ГПК. Образувано е по молба от Д. А. С.-С. за отмяна на влязлото в сила решение № 260672/01.02.2021 г. по гр.д. № 1670/2020 г. в частта, с която Софийски градски съд е потвърдил решение № 242031/14.10.2019 г. по гр.д. № 16948/2018 г. на Софийски районен съд за уважаване на исковете, предявени при условията на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу молителя, за лихвоносна главница 1 293.81 лв. – цена на доставена топлинна енергия в един топлоснабден имот в гр. София,[жк], в периода 01.10.2014 – 30.04.2016 г. и за сумата 19.55 лв. – възнаграждение за услугата дялово разпределение за същия период по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 63112/2017 г. на Софийски районен съд. Заявените основания за отмяна на влязлото в сила решение са по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 ГПК. От ответниците по молбата „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо Инженеринг“ ООД не са постъпили отговори. Настоящият състав я намира за недопустима. Съображения: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е обосновано с твърденията, че решението не съответства на действителното положение. Съдът неправилно бил приел молителят за длъжник по вземанията по заповедта за изпълнение в качеството му собственик на топлоснабдения имот и потребител на доставяната в него топлинна енергия, въпреки че в релевантния период имотът все още е бил собственост на неговия баща А. С. А., починал на 16.01.2016 г. Към молбата са представени решение № 290824/11.12.2017 г. по гр.д. № 17528/2016 г. на Софийски районен съд за приемане на наследството под опис, удостоверение за наследници и призовка до А. А. по друго дело. Молителят счита, че заявените обстоятелства и представените писмени доказателства са „нови“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За да уважи исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК частично, съдът е приел, че бившият собственик на топлоснабдения имот А. С. А., потребител на доставяната топлинна енергия и длъжник по вземанията за цена и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, е починал на 16.01.2016 г., а молителят е неговият наследник и правоприемник по вземанията. Твърденията, че съдът е приел нещо различно като основание за частично уважените искове, обективно не съответстват на решението. Решението за приемане на наследството под опис и удостоверението за наследници са все за установеното правоприемство. На него решението се основава. Призовката по друго дело е без отношение към разрешения спор. Следователно тези твърдения, респ. доказателства, обективно са негодни да осъществяват изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с твърдения, че събраните писмени доказателства са неистински. Молителят не уточнява, кои точно са неистинските доказателства, на които решението се базира, а и не твърди тя да е установена по надлежния ред – с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Следователно молбата обективно не съдържа твърдения, които да са обективно годни да осъществят и изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено, но също обективно е необосновимо. Решението не е базирано на постановление на съд или друго държавно учреждение. Следователно не е и възможно такова постановление да е било отменено. Молбата не следва да се допусне до разглеждане и по заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, въпреки надлежните твърдения за него. Молителят твърди, че призовката за откритото съдебно заседание пред въззивния съд е била връчена на лице без представителна власт, а това е нарушило правото му на участие по делото. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, срокът за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е тримесечен и започва да тече от узнаване на решението. Въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила на 01.02.2021 г., а подадената молба за отмяна от 13.05.2021 г. не съдържа твърдения, кога молителят е узнал за него. Указания за спазването на срока са дадени с разпореждане, връчено на 11.06.2021 г., но молителят не ги е изпълнил с постъпилата допълнителна молба. Следователно съдът е длъжен да приеме 3-месечният срок за пропуснат. В обобщение, молбата за отмяна на влязлото в сила решение при заявените основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК следва да се остави без разглеждане, доколкото не съдържа надлежни твърдения, обективно годни да осъществят някое от тях, а по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – като просрочена – т. 10 и 9 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС. При тези мотиви, съдът