Решение № 317 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от С. С. М., чрез адвокат Дончева и Министерство на образованието и науката срещу решение № 230 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2024 г. по описа на Административен съд Шумен. С. С. М. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове на административни органи на ответника в размер над присъдения такъв до претендирания. Излага доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло, както и присъждане на направените по делото разноски. Министерство на образованието и науката (МОН) обжалва решението в частта му, с която е осъдено да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменени актове, заповед на главния секретар на МОН и две заповеди на министъра на образованието и науката, с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявеният срещу него иск изцяло или се намали размера на присъденото обезщетение. Иска присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Шумен се е развило по предявения от С. С. М. против МОН иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от отменени по съдебен ред заповеди на главния секретар на МОН и на министъра на образованието и науката, с които ѝ е наложено дисциплинарно наказание и два пъти е прекратено служебното ѝ правоотношение с ответника. Искът се основава на произтекли от отменените актове стрес, огорчение, унижение, тревога, накърняване на доброто име и други негативни емоции в периода 14.05.2019 г. до 21.12.2021 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от М. иск за причинени неимуществени вреди за сума в размер на 12 000 лв. за периода от 06.06.2019 г. до 09.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до претендирания размер от 30 000 лева и за периода от 14.05.2019 г. до 05.06.2019 г. го е отхвърлил като неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищцата, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател МОН за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на тази страна в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице надлежно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страна по делото с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Установено е по делото и не е спорно, че са налице незаконосъобразни актове - Заповед №РД-10-1343/06.06.2019 г. на главния секретар на министерството на образованието с наложено дисциплинарно наказание „порицание“, Заповед №РД-10-60/14.02.2020 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл.107 ал.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл на ищцата е било прекратено служебното и правоотношение с мотив „служителят е получил възможно най-ниската годишна оценка от изпълнение на длъжността – „неприемливо изпълнение“ и Заповед №РД-10-1035/04.03.2021 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 105 ал. 1 т.5 от ЗДСл, с която след като е възстановена на длъжност е прекратено отново служебното правоотношение на ищцата поради „наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения – неотговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността Началник РУО - Шумен“, всички отменени с влезли в сила съдебни решения. От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели и заключението на допуснатата и приета съдебно-психологична експертиза се доказва и негативното въздействие на отменените актове върху състоянието на ищцата. Не е налице твърдяната от касационните жалбоподатели неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, е определено в съответствие с изискванията на закона въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Неоснователни са доводите, че съдът не е определил размера на дължимото се обезщетение съобразявайки дългия период на въздействие и наличието на продължително негативно отношение от страна на колегите ѝ. Съдът се е съобразил с въведения от ищцата предмет на спора, като при преценката за въздействието върху ищцата на незаконосъобразните актове е взел предвид именно продължителността на търпене на вредите и претърпените негативни емоции във връзка с промяната на отношението на колегите ѝ и съответно накърняването на нейния авторитет. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на страните пред настоящата инстанция не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение