Решение № 5595 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2016 г.

Решение № 5595 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1087/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2491 от 10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2936/2014 г., Административен съд - гр. Пловдив, девети състав, е отменил по жалба на Димитър Живков Димитров, със адрес: гр. Пловдив, ул. "Братаница" 12, ап. 10, чрез процесуалния си представител адвокат Т. Пантов, ревизионен акт/РА/ № 161401653/08.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 967 от 26.09.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 40967.52 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 28434.24 лв., за 2008 г. в размер на 7 325.35 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 3979.47 лв., както и допълнително установените задължения по ЗОВ: за 2007 г. вноски за ДОО - 2505.70 лв. и лихви ДОО - 2925.19 лв.; за 2007 г. -вноски за ДЗПО - 708.00 лв. и лихви ДОО - 826.53 лв.; за 2007 г. -вноски за ЗО - 849.60 лв. и лихви - 589.68 лв.; за 2008 г. вноски за ДОО - 3590.40 лв. и лихви ДОО - 3285.97 лв.; за 2008 г. -вноски за ДЗПО - 1056.00 лв. и лихви - 966.46 лв.; за 2008 г. -вноски за ЗО - 1267.20 лв. и лихви - 688.40 лв. С решението съдът е осъдил Д"ОДОП" - гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 4285 (четири хиляди двеста и осемдесет и пет) лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов - Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Обжалва решението и в частта за присъдените разноски на жалбоподателя, като претендира изчислението им съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случай на уважаване на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Димитър Живков Димитров, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Взема становище в писмена молба от 12.03.2016 г., че решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението Административен съд - гр. Пловдив е отменил ревизионен акт/РА/ № 161401653/08.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 967 от 26.09.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 40967.52 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 28434.24 лв., за 2008 г. в размер на 7 325.35 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 3979.47 лв., както и допълнително установените задължения по ЗОВ: за 2007 г. вноски за ДОО - 2505.70 лв. и лихви ДОО - 2925.19 лв.; за 2007 г. -вноски за ДЗПО - 708.00 лв. и лихви ДОО - 826.53 лв.; за 2007 г. - вноски за ЗО - 849.60 лв. и лихви - 589.68 лв.; за 2008 г. вноски за ДОО - 3590.40 лв. и лихви ДОО - 3285.97 лв.; за 2008 г. -вноски за ДЗПО - 1056.00 лв. и лихви - 966.46 лв.; за 2008 г. - вноски за ЗО - 1267.20 лв. и лихви - 688.40 лв. Административният съд е възпроизвел в мотивите на решението цялата фактическа обстановка, установена по време на ревизията, събраните доказателства, изготвения баланс на паричните средства за ревизираните периоди, основанията, поради които е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съдът е описал подробно и възраженията на ревизираното лице, направени в хода на ревизията и административното обжалване на РА, както и ангажираните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатите съдебно - счетоводна и графическа експертизи. Съдът е направил и тълкуване на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, в това число и на съответните хипотези, при които се извършва ревизия по особения ред, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на съответните процесуални разпоредби, но същият е неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон. На първо място е посочено обстоятелството, че след коригиране на допуснатите неточности, в ССЕ се е установило, че наличните средства на семейство Димитрови към 31.12.2006 г. са в размер на 173230,04 лв. и * част от тях за Димитър Димитров, се равнява на 86615,02 лв. Решаващият състав е приел, че ревизиращите органи неправилно са начислили сумата от 6736,48 лв, като "разход за подобрения" в апартамент на ул. "Братаница" № 12, в гр. Пловдив. На второ място са изложени аргументите на съда относно извода му, че погрешно като "разход за закупен гараж" на същия адрес органът по приходите е приел сумата 44100,00 лв., вместо 13000,00 лв. Съдът е отбелязал, че кредитира изводите на вещото лице по представената ССЕ и правилно в нея е приета за разход сумата от 13000 лв за покупка на гараж, * от която - 6500 лв. е внесена като разход на жалбоподателя, вместо сумата 22050 лв., която са определили ревизиращите. Първоинстанционният съд е установил, че паричното салдо на жалбоподателя към 31.12.2007 г. е излишък на парични средства в размер на 11549,23 лв., салдо към 30.04.2008 г. е недостиг на средства в размер на 59765,8 лв., но в края на календарната година, към 31.12.2008 г. е налице излишък от 135741,88 лв., т. е и за двете години не се установява недостиг на средства, във връзка с което не се формира данъчна основа и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 122 от ДОПК за 2007 г. и за 2008 г. Приел е, че облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ се извършва на годишна база, като избирането на по - кратки периоди в рамките на данъчната година е в противоречие с разпоредбите на чл. 15 и чл. 17 от ЗДДФЛ. Посочено е още, че в РА неправилно е определен, като доход с неустановен произход преведените от Ивайло Гетов на жалбоподателя парични средства на 19.02.2007 г. поради липса на представени от "Билд консулт" ООД доказателства за извършената сделка. Съдът е приел, като неправилни констатациите на ревизиращите относно получените от Димитър Димитров 20140 евро от Васил Божилов и е отбелязал, че в РД са цитирани по дати внесените от жалбоподателя суми в сметката на "Геомет" ООД и посочената сума не следва да се определя, като доход с неустановен произход и да се облага с данъци. Решаващият състав е приел, че незаконосъобразно органите по приходите са установили допълнителни задължения по КСО за 2007 г. - 2010 г. по реда на чл. 124а от ДОПК, защото разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г. е материалноправна. Решението на Пловдивския административен съд е частично неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон, като от изложеното в жалбата може да бъде направен извод, че се правят и оплаквания за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. На практика обосноваването на допуснатото нарушение на материалния закон се изразява в пресъздаване на фактическите и правните констатации на ревизионния акт и излагане на доводи, че те са законосъобразни и правилни за разлика от изводите на първоинстанционния съд. Излагат се и доводи относно несъгласие със заключението на вещото лице, относно основанията, които са послужили за определяне на паричния поток на семейство Димитрови. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в отменителната му част по отношение на определените задължения за данъчен период 2008 г. в размер на 7 325,35 лв. данък общ доход и лихви за забава в размер 3 979,47 лв. /след корекцията на задълженията, направена с решението на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив. От констативната част на ревизионния доклад/ стр. 26 - 27 от доклада, л. 97 - 98 от делото/ е видно, че за 2008 г. е налице недостиг на парични средства на ревизираното лице и съпругата му към 30.04.2008 г. съответно в размер на 111 695,62 лв. и 14 731,09 лв. От същата констативна част се установява, че към 31.12.2008 г. разполагаемите парични средства/приходите/ на Димитър Живков Димитров възлизат на 193 334,10 лв., а тези на съпругата Мариана Асенова Димитрова възлизат на 41 649,52 лв. Казано по друг начина, на годишна база за 2008 г. не е налице превишаване на разходите над приходите на задълженото лице, а такова превишаване е налице единствено към 30.04.2008 г. Изводите на първоинстанционния съд, че е допуснато нарушение на материалния закон от органа по приходите при определяне на данъчната основа, са правилни и законосъобразни по отношение на задълженията за данък общ доход за данъчен период 2008 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл. 15 от същия закон, данъчната година е календарната година, а чл. 17 общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Пи условията на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчната основа при особените ревизии да се определя по посочените в нормата критерии, но вида и размера на данъчните задължения се определят съгласно изискванията на материалния закон. В този смисъл, съгласно установената безпротиворечива съдебна практика, данъчната основа за данък общ доход законово се определя на годишна, а не на месечна или някаква друга база, различна от законово установената. Поради това от страна на административния съд правилно е прието, че по отношение на ревизирания данъчен период 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. не е налице хипотеза на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и като е приел друго и е определил задължения на ревизирания субект за данък общ доход, органът по приходите е приложил неправилно материалния закон. По отношение на тези изводи на съда в касационната жалба не се поддържат оплаквания, а изложеното се изразява в преповтаряне на констатациите на ревизиращия екип, което само по себе си не прави жалбата основателна. Като правилно и законосъобразно в тази си част решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и в отменителната му част относно установените с ревизионния акт задължения на Димитър Живков Димитров за вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО за 2007 г. и 2008 г. Обосновано е прието от административния съд, че нормата на чл. 124а ДОПК, която е в сила е 15.01.2011 г., е материално-правна и законодателят не е предвидил на същата обратно действие, поради което няма как да бъдат определени задължения за осигурителни вноски за периоди преди влизането на нормата в сила. Макар и това виждане да не се споделя от докладчика и членовете на настоящия съдебен състав, следва да бъде съобразено становището на общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, по тълкувателно дело № 3/2015 г., решението по което предстои да бъде обявено в най-скоро време, според което нормата е материално-правна и няма обратно действие. Като правилно и законосъобразно в тази си част решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Настоящата съдебна инстанция намира за неправилно решението на административния съд в отменителната му част за определените с процесния ревизионен акт задължения на ревизираното лице за 2007 г. в размер на 40 967,52 лв. данък доход по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви за забава в размер на 28 434,24 лв. Систематизирани мотивите на решаващия съд за неправилност на ревизионния акт в тази му част, се свеждат до следното: - нарушение на материалния закон по отношение на принципа на определяне на данъчната основа по-месечно, а не на годишна база; неправилно определяне на началното салдо към 01.01.2007 г., като неправилно не са съобразени доводите на ревизираното лице, в подкрепа на които е заключението на вещото лице по икономическата експертиза, което установява 86 615,02 лв. наличност на жалбоподателя, наличие на протоколи за установяване на факти и обстоятелства, съставени от самите органи по приходите за проверки на лицето и съпругата му, които също съдържат данни да налични суми преди 2007 г., доказателства за заплатени 3 424,62 лв. по "Агрогеометър"-София след съдебен спор, извлечения от банкови сметки, в това число и на съпругата му, неправилно определен размер за закупуване на лек автомобил "Опел Фронтера", който е закупен а 600, а не за 6000 лв.; неправилно определен; неправилно определени разходи за подобрения в апартамент в гр. Пловдив, ул. "Братаница", за които са налице свидетелски показания, че подобренията са извършени през 2009 г. след ревизирания период, писмени доказателства /протокол от служба "КОС"-МВР за съхранение на ловно оръжие, и графологическа експертиза за липса на подпис под фактура № 34/14.03.2007 г., за подобрения от Димитър Димитров; стойността на закупеният гараж в гр. София е общо 13 000 лв., или 6500 - * за Димитров, а не 22 050 лв., както е по ревизионен акт, в който смисъл е анализът на фискалните бонове, издадени от доставчика "М - Калисто Мати"-ЕООД; неправилно определен размер на издръжката на домакинството за периода 01.01.2007 - 30.04.2007 г., като вместо 933,91 лв. са посочени 1086,50 лв., а за периода 01.05.2007 - 31.12.2007 г. сумата от 4 346,00 лв. не е разпределена поравно между съпрузите; неправилно е определена като приход на Димитров сумата от 39 120,00 лв., преведена по сметката му от Ивайло Пламенов Гетов, който е закупил с нотариален акт от "Билд Консулт"-ООД недвижим имот, поради което сумата е за продавача, а не за ревизираното лице; неправилно като приход е посочена сумата 20140евро, внесени от Васил Божилов, за които суми са налице доказателства по време на ревизията, че са внесени в "Геомет"-ООД от Димитров; по подобни мотиви е прието, че неправилно е включена в приходната част сумата от 4 400 евро, получена от Олаф Льонинга. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд по следните аргументи: От данните по делото е видно, че по отношение на 2007 г. констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК са направени на годишна база, а не помесечно или за отделни периоди от календарната година. Нарушение на материалния закон в тази насока е допуснато по отношение на данъчен период 2008 г., за което са изложени мотиви по-горе, но не и за 2007 г. Пренасяйки механично констатациите си и за този данъчен период, без да съобрази фактите по делото, решаващият съд е допуснал нарушение на закона. Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд относно това, че неправилно органа по приходите е определил нулево начално салдо към 01.01.2007 г. В ПУФО, съставени в резултат на предварителни проверки на ревизираното лице и съпругата му съответно през 2013 и 2014 г., се съдържат данни относно твърдения на проверяваните лица, че са притежавали определени суми към 2002 г., но не съставляват доказателства, че тези суми са налице към 01.01.2007 г. В ревизионния доклад - стр. 23 - л. 96 от т. 1 от делото, е извършен анализ на събраните доказателства относно твърденията на лицето за притежаваните от него и съпругата му парични средства за времето преди 2007 г., в резултат на който анализ е установено, че извършените разходи от жалбоподателя и съпругата му за периода 01.01.2002 - 31.12.2006 г. надвишават приходите им за същия период със сумата 70 503,96 лв. Това обстоятелство не е коментирано и обсъждано от първоинстанционния съд. Позоваването на заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза в тази му част е направено в нарушение на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, която задължава съдът да не възприема заключението буквално, а да го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Допуснато е нарушение и на нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК, според която вещо лице се назначава служебно или по искане на страните, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. Видно от данните по делото, на вещото лице са поставяни задачи, които имат изцяло правен характер/вж. листа с въпроси на жалбоподателя, намиращ се на л. 1136 и сл. от делото, които без възражения са възприети от съда с резолюция от 16.06.2015 г. на л. 1139/, поради което правомощие да отговори на тях има само съда на база на доказателствата по делото - чл. 235, ал. 2 ГПК. Независимо от това, вещото лице в анализа си е приело, че независимо от направените от него корекции на данъчната основа следва да бъдат определени задължения за данък общ доход и за двете процесни години /л. 1166 от делото/, който извод на експерта изобщо не е обсъден от съда. На база на това неправилно е прието, че към 01.01.2007 г. двамата съпрузи са имали наличен приход в размер общо на 173 230,04 лв., от които частта на ревизираното лице съставлява 86 615,02 лв. Не намират подкрепа във фактите по делото изводите на решаващия съд, че органът по приходите неправилно е включил в паричния поток като разход суми, заплатени от Димитров по фактура № фактура № 34/14.03.2007 г. Обстоятелството, че подписът за получател по фактурата не е на ревизираното лице, в който смисъл са констатациите на назначената графологическа експертиза, сам по себе си не означава, че услугата не е получена, като от страна на съда не са обсъдени останалите доводи и доказателства на органа по приходите защо сумата следва да бъде включена като разход. Използваните неправилни изрази в касационната жалба в тази насока не омаловажават същността на допуснато процесуално нарушение от съда. Дори да се приемат за правилни изводите на съда относно пазарната стойност на закупения през 2007 г. в размер на 13 000 лв., /или 6 500 за ревизирания/, а не 22 050 лв., то това не променя констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Доколкото касаят 2008 г., изводите на съда за допуснати неточности относно размера на разходите за издръжка на семейството, не следва да бъдат обсъждани. В мотивите на съдебното решение е прието, че в паричния поток за 2007 г. неправилно е включена сумата 39 120,00 лв., внесена по банкова сметка на Димитров от физическото лице Ивайло Пламенов Гетов на 19.02.2007 г. Този извод е аргументиран с това, че по делото е представен като доказателство нотариален акт, от който е видно, че "Билд Консулт"-ООД, на който Димитров е бил пълномощник, е продал на Ивайло Гетов не движим имот /апартамент/, което опровергава констатацията на РА за липса на доказателства, че сумата е постъпила по сметка на дружеството. Посочено е още, че в този смисъл и показанията на самия Ивайло Гетов, дадени пред съда. Свидетелят е разпитан в съдебно заседание на 20.05.2015 г. /л. 1130 - 1131 от т. 4 от делото/. В свидетелските си показания той е заявил, че настина е закупил с нотариален акт апартамент, който му е продаден от "Билд Консулт" - ООД, но сумата 39 120 лв., съставлява 50% от цената на апартамента е била приведена изрично на Димитър Димитров, а останалите 50% са приведени на дружеството. По този начин с показанията си свидетелят е потвърдил констатации на приходния орган, че сумата е постъпила по сметка на ревизираното лице и не е била преведена по сметка на "Билд Консулт", поради което съставлява приход и следва да бъде включена в приходната част на съставения паричен поток. Пловдивският съд е приел, че неправилно органът по приходите е включил в паричния поток за 2007 г. сумата 20 140 евро, която сума е била преведена от лицето Васил Петров Божилов от гр. Пловдив. Като основание за това е послужило обстоятелство, че на л. 13 от ревизионния акт органът по приходите сам е направил констатации, че тези суми след това са били внесени от Димитър Димитров по сметките на "Геомет" за покриване на закупеното от Васил Божилов жилище. Съдът не е съобразил, че на стр. 13 в ревизионния доклад /л. 91 от делото/ се възпроизведени обясненията на ревизираното лице, дадени от него след поискване от приходния орган под № Рев. 150-2/05.02.2014 г. Анализът и констатации на приходния орган по отношение на това защо въпросната сума следва да бъде включена в паричния поток се изложени на стр. 19 отгоре от доклада, л. 94 от делото, а те не са обсъдени изобщо от съда. Тези констатации не са оборени и в хода на делото чрез пълно насрещно доказване. Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд, че органът по приходите неправилно не възприел твърдението на задълженото лице, че е получил в заем през м. 06.2007 г. от лицето Йордан Янев сумата 25 000 евро. Като мотив е изложено обстоятелството, че заемодателят е разпитан като свидетел пред съда и е пояснил всички подробности по сключването на договора, като органът по приходите е имал процесуалната възможност по време на ревизията да провери обясненията му относно произхода на паричните средства, които е дал в заем. И в тази част на решението липсва обсъждане на основанията на органа по приходите да приеме, че лицето не е разполагало в наличност с тази сума, както и че липсва подадени декларации и от двете лица - стр. 10 от ревизионния доклад. Въпросното лице е дало обяснения относно заема, като твърденията му са проверени от ревизиращите и са изложени аргументи защо те приемат, че лицето не притежавало сумата 25 000 евро, който да предостави в заем. Констатациите в тази насока са логически обосновани на проверените факти, и не се опровергават от обясненията на свидетеля, както неправилно е приел решаващия съд. Не е съобразено и обстоятелството, че от 01.01.2010 г. нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ въвежда следните изисквания относно остатъци от дадени, респективно получени непогасени заеми - местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: (нова - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) предоставените/получените парични заеми, както следва: а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.; б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.; в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции; г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. Видно от данните по делото, нито Йордан Димитров Янев, нито ревизирания Димитър Живков Димитров са подали декларации, в които да посочат като непогасен дадения, получения заем от м. 06/2007 г., което правилно е наведено като обстоятелство, потвърждаващо констатацията за липса на договор за заем. С ревизионния акт е прието, че за данъчен период 2007 г. разходите на ревизираното лице Димитър Живков Димитров надхвърлят приходите със сумата 97 352,27 лв. По изложените по-горе мотиви следва да бъде прието, че тези констатации не са оборени от задълженото лице с ангажираните от него писмени и гласни доказателства, както и назначените съдебно-графологическа и съдебно-икономическа експертиза. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен в тази му част, Административен съд - гр. Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което в тази му част следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Димитър Живков Димитров от гр. Пловдив против ревизионен акт/РА/ № 161401653/08.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 967 от 26.09.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта му, в която по реда на чл. 122 от ДОПК са му определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 40967.52 лв. и прилежаща лихва за забава в размер на 28434.24 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски. При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, като ответника по касация бъде осъден да заплати на ДыОДОПы-гр. Пловдив разноски по делото по компенсация за двете инстанции общо в размер на 3 041,91 лв. При определянето на разноските съдът съобрази, че за двете инстанции спрямо уважената част от жалбата Димитър Живков Димитров има право на разноски общо в размер на 2 182,20 лв., от които 1 185,89 лв. за първата и 996,31 лв. за втората инстанция, а за отхвърлената част от жалбата Д"ОДОП" - гр. Пловдив има право на юрисконсулско възнаграждение на 5 224,11 лв. за двете инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,