Решение № 9892 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2011 г.

Решение № 9892 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Валери Ганчев Даскалов против решение № 9 от 07.03.2011 г. постановено по адм. д. № 567 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе. Твърди, че решението е неправилно и иска отмяната на основание чл. 209, т. 3 поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и практиката на ВАС. Не развива конкретни доводи. Ответникът общински съвет - Русе в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК при служебна проверка по допустимостта на решението, съдът намира същото за недопустимо. С обжалваното решение Административен съд- Русе е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател за установяване нищожност на т. 1 от Решение № 853, прието с Протокол № 41 от 26.01.2006 г. на Общински съвет Русе, с което е утвърден режим на краткотрайно паркиране на площад "Света Троица"-гр. Русе и е въведен режим на платено паркиране без събота и неделя, като се отделят четири безплатни места пред църквата за радостни и тъжни ритуали. Съдът е разгледал жалбата по същество и отхвърлил същата като неоснователна. Липсват развити мотиви относно правния интерес на жалбоподателя да оспорва решението на общинския съвет. В правните изводи към решението са изложени съображения за неоснователността на жалбата, защото общинският съвет разполага с материална компетентност да определи начина на ползване на терените - общинска собственост, а в случая и да определи режима на платено краткотрайно паркиране. Решението на Административен съд - Русе е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища, или части от пътища за зони за краткотрайно паркиране в определени часове от денонощието. Правилно съдът е посочил площада в града като общинска собственост по § 7 от ПЗР на ЗМСМА, от което произтича и правото на общината като собственик да определи зони за краткотрайно паркиране. Това става чрез общинския съвет като орган на местно самоуправление. Предвид чл. 27, ал. 1 от Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе на улици, площади и паркинги- общинска собственост, където търсенето на места за паркиране е по-голямо от предлагането, след решение на ОбС се въвежда "синя зона", т. е. режим за кратковременно платено паркиране на леки и лекотоварни автомобили. На основание § 3 от ПЗР на Наредбата до въвеждане на режима за кратковременно паркиране местата за кратковременно платено паркиране се определят със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет. Следователно и в двете хипотези (и преди и за въвеждане на "синя зона") е необходимо решение на общинския съвет за управлението на собствеността, което по този въпрос се взема от общинския съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗДвП. Решенията на общинския съвет могат да се оспорват по реда на чл. 45 от ЗМСМА като активно легитимирани са само субектите посочени в правната норма- кметът на общината, областният управител и прокурора по чл. 16 от АПК. Винаги, когато юридическо лице или гражданин оспорват решение на общинския съвет пред съда следва да докажат правен интерес. Единственият довод в случая в жалбата е, че общинският съвет е нарушил правилата за материална компетентност при определяне на режима на краткотрайно паркиране. Това не освобождава жалбоподателя от задължението да посочи правен интерес и когато иска прогласяване на нищожност на решение на общинския съвет. Такъв правен интерес не може да се извлече от твърдението, че жалбоподателят е жител на община Русе и е правоспособен водач на МПС. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, комуто са възложени редица правомощия във връзка с управлението и разпореждането с общинската собственост в интерес на цялата общественост по смисъла на чл. 140 от Конституцията на РБ. Поради това актовете му не могат да попаднат винаги в квалификацията на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК, а редът за упражняване на контрол за законосъобразност е този по чл. 45 от ЗМСМА, а право на оспорване имат само посочените в закона държавни органи. Съдебната практика приема, че ще е допустимо оспорване на решения на ОбС по чл. 21 от ЗМСМА и от други правни субекти, само ако те засягат тяхната правна сфера. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако решението на общинския съвет има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект, ще е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен- административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Нито един закон на страната не гарантира и не защитава правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира МПС когато, където и за колкото време поиска. Това става по правила и на места посочени в ЗДвП или в общински наредби, а в случая и в решение на общинския съвет. Общината е собственик на площада и е нейно право чрез органа на самоуправление да определи режим на кратковременно паркиране, т. е. режима на възмездно и кратковременно ползване на нейната собственост. А контролът за законосъобразност е възложен на посочените по-горе правни субекти в чл. 45 от ЗМСМА. След като режима на ползване не накърнява някакво гарантирано от закон право на друг правен субект, в случая Валери Г. Даскалов, не е налице правен интерес от оспорването, в т. ч. и искането за прогласяване на нищожност. По делото такова право не се сочи и следователно жалбоподателят не е имал право на жалба, а постановеното по същество решение се явява недопустимо. Предвид изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение