Определение № 5199 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2320/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Фиданина, М. Фиданина, Е. Стефанова чрез адв. Д. Стоянова като процесуален представител, срещу определение № 1281/02.02.2024 г. по адм. д. № 632/2024 г. на Административен съд – София-град. Считат обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, както и недоглеждане и неправилно тълкуване на фактите. Твърдят, че в недвижимият имот не е имало залепвано съобщение от общината, че тогава живеят пет човека в имота и никой от тях не е виждал поставяне на табела с залепено съобщение на нея. Излагат довод, че в протокол от 03.08.2022 г. за предаване от „ГИС СОФИЯ“ ЕООД и приемане от НАГ – Столична Община на въведени заповеди в публичен регистър, обжалваната заповед № РА50-697/02.08.2022 г. на главния архитект не фигурира, поради което считат твърдението на съда, че тя е публикувана на интернет страницата на НАГ – СО за невярно. Възразяват, че със заповедта се позволява промяна на регулационни граници на вече регулирани поземлени имоти, което е недопустимо по закон, както и че с исканото изменение на ПУП не е ясно по какъв начин се засяга техния имот- дали се придава към него земя или се отнема. Искат назначаване на съдебно – техническа експертиза. Молят обжалваното определение да бъде отменено, претендират присъждане на съдебни разноски. В срока по чл. 232 АПК ответната страна - главният архитект на Столична община не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, счита частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с възражение с характер на жалба от частните жалбоподатели против заповед №РА50-697/02.08.2022 г. на главния архитект на Столична Община, с която е разрешено изработването на проект за ПУП - ИПР за УПИ XII-367 от кв.29, м. „кв. Вердикал“, с цел образуване на нов УПИ XII-254 по имотните граници на ПИ с идентификатор 02659.2196.254 по КККР и свързаното с това изменение на контактни УПИ ХХI-„за парк“, УПИ XIII-451, м. „кв. Вердикал“,, район Банкя. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на основание чл. 159, т. 5 АПК и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи за просрочие на жалбата. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 7 ЗУТ, (Нова - ДВ, бр. 1 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.), заповедите по ал. 3 и 5 се съобщават на заинтересованите лица по чл. 131 по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ, а именно - разгласяват се с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана и се публикуват на интернет страницата на общината. Въпросният ред за разгласяване е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно съобщение. В случая процедурата на съобщаване по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ за издадената заповед е приложена, като съгласно представените по делото доказателства на 17.08.2022 г. е залепено съобщение на табела в недвижимият имот и е поставено съобщение на информационното табло на район "Банкя", Столична община, като актът е публикуван и на интернет страницата на Столична община направление „архитектура и градоустройство“ на 02.08.2022 г. В подкрепа на изложеното са представени по делото самото съобщение за обявяване на заповедта, на което ясно е изписана датата 17.08.2022 г., констативният протокол от 01.09.2022 г. удостоверяващ залепването на табела в сградата на Районната администрация на таблото за съобщения, както и извадка от интернет страницата на Столична община. Съгласно изложеното срокът за оспорване на акта, съобщен на 17.08.2022 г., е 14-дневен от тази дата и съответно подадената на 24.04.2023 г. жалба, срещу него е просрочена. Подадената след изтичане на законния срок жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. В случая не може да се приеме за началото на срока последващо запознаване със заповедта тъй като срокът не може да бъде новиран. Към датата на подаване на жалбата срокът е изтекъл. За пълнота и прецизност, съдът е разгледал и се е произнесъл и в хипотезата на времевите предели на удължения срок по чл. 140, ал. 1 от АПК по който също жалбата се явява просрочена. Неоснователни и недоказани са твърденията в жалбата, че в недвижимия имот не е имало залепвано съобщение от общината, че тогава живеят пет човека в имота и никой от тях не е виждал поставяне на табела с залепено съобщение на нея. В жалбата не са посочени конкретно и поименно кои хора в този момент живеят в имота, т. е. те не са индивидуализирани. Не са представени удостоверения за постоянен или настоящ адрес на тези хора, от който да е видно и да се докаже безспорно, че те живеят в имота към момента на поставяне на табелата със съобщението. Неоснователен е и доводът, че в протокол от 03.08.2022 г. за предаване от „ГИС СОФИЯ“ ЕООД и приемане от НАГ – Столична Община на въведени заповеди в публичен регистър, обжалваната заповед № РА50-697/02.08.2022 г. на главния архитект не фигурира, поради което твърденето на съда, че тя е публикувана на интернет страницата на НАГ – СО е невярно. Да действително в представения по делото протокол от 03.08.2022 г. за предаване от „ГИС СОФИЯ“ ЕООД и приемане от НАГ – Столична Община на въведени заповеди в публичен регистър процесната заповед липсва описана като номер. Наистина там са посочени заповеди с други номера, но не и заповед № РА50-697/02.08.2022 г., но това не опровергава и опорочава извода на съда, че тя е публикувана на 02.08.2022 г. на интернет страницата на Столична Община. Този факт се доказва безспорно от представеното по делото извлечение от самата интернет страница на Столична Община направление „архитектура и градоустройство“, на която ясно е изписан номера на заповедта, датата на публикуването й и други данни във връзка с нея. Интернет страницата е публична, до нея достъп има всеки и фактът на публикуването й е неопровержим и видим. Неоснователно е и искането на жалбоподателите за назначаване на съдебно – техническа експертиза, включително и относно въпроса какъв е редът за оповестяване на заповедта и спазен ли е той. Съдът има правомощието, когато гледа делото по същество в хипотези в които той няма нужните специални знания, да назначава съдебна експертиза. В случая съдът не гледа делото по същество, а редът за оповестяване на заповедта е ясно разписан в закона и съдът не се нуждае от специални знания, за да го приложи или за да провери спазен ли е той. Останалите доводи в частната жалба, че със заповедта се позволява промяна на регулационни граници на вече регулирани поземлени имоти, което е недопустимо по закон, както и че с исканото изменение на ПУП не е ясно по какъв начин се засяга техния имот са въпроси по същество на спора, а при констатирана недопустимост на жалбата съдът не дължи произнасяне по тях. В гореизложения смисъл е и постоянната съдебна практика на Върховен административен съд изразена в определение № 8425 по адм. дело № 5911/2020 г. на второ отделение; определение № 8700 по адм. дело № 8252/2022 г. на второ отделение и други. Предвид изложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,