Определение № 11705 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Г. от гр. Ихтиман, подадена чрез процесуалния представител адв. Траницова, срещу определение № 937 от 07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1053/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 725/01.07.2014 г. на кмета на Община Ихтиман и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. По същество се излагат доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – кмета на Община Ихтиман, в писмен отговор по частната жалба изразява съображения за нейната неоснователност. Ответникът – И. И. П., в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът – Г. П. Х., в приложен по делото писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба. Ответниците – Л. И. П., А. И. Р., А. И. Б., П. И. Б., Д. И. Б. и М. П. К., в срока по чл. 232 от АПК не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София област е приел, че жалбоподателката, в качеството й на наследник на М. П., не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, имащи право да обжалват процесната заповед. Прието е от съда, че макар и в случая в разписния лист към кадастралния план имот пл. № 2669 да е записан като собствен на наследниците на М. П. въз основа решение № 005/17.07.2000 г. на Поземлена комисия /ПК/ – гр. Ихтиман, то доколкото с това решение е отказано възстановяване на част от имот пл. № 2669 /застроена площ – очертана в издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ/, както и от заключението на вещото лице се установява, че новонанесеният с оспорената заповед имот пл. № 2875 в рамките на имот пл. № 2669 съставлява площ, чието възстановяване е отказано с решението на ПК – гр. Ихтиман, то за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването. Съдът е обосновал също така извод, че по делото не се установява приключила реституционна процедура по отношение имот пл. № 2669 и наличие на титул за собственост, който очертава границите и площта на възстановеното право на собственост на наследниците на М. П. и И. П., т. е. липсва легитимиране на жалбоподателката и останалите наследници на тези лица като собственици на имот пл. № 2669, включително, с присъщото на всеки титул за собственост очертаване на пространствения обхват на правото на собственост, поради и това липсва и установяване, че жалбоподателката е собственик или носител на друго вещно право върху имот, засегнат от оспорената заповед. Така постановеното определение е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 725/01.07.2014 г. на кмета на Община Ихтиман, с която е одобрено попълване на кадастралния план на гр. Ихтиман, като част от имот пл. № 2779 се унищожава и се образува нов имот пл. № 2875, заключен между новообразуван имот пл. № 2779 и имот пл. № 2669, както и парцел 24 се отрежда за новообразуван имот пл. № 2779, а парцел 25 се отрежда за новообразуван имот пл. № 2780. С право на жалба срещу извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, а в случая на кадастрален план по реда на § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, при липса на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, в съответствие с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР разполагат заинтересованите лица, чиито права са засегнати. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР качеството „заинтересовани лица“ имат собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. При съобразяване на цитираните разпоредби следва, че активно легитимирано да обжалва процесната заповед е лице, което е собственик или носител на друго вещно право върху имот, засегнат от одобреното изменение на кадастралната карта, съответно на кадастралния план. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че с решение № 005/17.07.2000 г. на ПК – гр. Ихтиман на наследниците на М. П. и И. П., между които е и жалбоподателката, е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 3 130 дка, съставляваща имот пл. № 2669, кв. 153, но е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници на ниво от 1 358 дка, съставляваща имот пл. № 2669, кв. 153. В приложения по делото разписен лист като собственик на имот пл. № 2669 са записани наследниците на М. П. и е вписано „решение № 005/17.07.2000 г.“. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, процесното изменение на кадастралния план се състои в нанасянето на имот пл. № 2875 с площ от 579.56 кв. м., за който имот се отделя площ от имот пл. № 2669, означена по точки А-Б-В-Г-А на комбинираната скица към експертизата. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е заявило още, че обособеният с оспорената заповед имот пл. № 2875 в рамките на имот пл. № 2669 всъщност представлява площ, чието възстановяване е отказано на жалбоподателката, но тази площ не е била отразена в кадастралната основа като отделен имот. При така установеното по делото е безспорно, че при попълването на имот с пл. № 2879 в кадастралния план се засяга имот пл. № 2669, доколкото именно върху част от последния се нанася новообразуваният имот пл. № 2879, както и че в разписния лист за имот пл. № 2669 като собственици са записани наследниците на М. П., каквато е и жалбоподателката. Действително по делото се установява, че имот пл. № 2669, обозначен по А-Б-В-Г-А на комбинираната скица към експертизата, включва и онази част от имота, за която е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение № 005/17.07.2000 г. на Поземлена комисия /ПК/ – гр. Ихтиман, но това обстоятелство се явява ирелевантно в случая по отношение преценката за допустимост на жалбата на М. Г., доколкото записването в разписния лист има доказателствената сила в съответствие с чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. При тези данни необосновано е приетото от административния съд, че жалбоподателката не попада в категорията на лицата, разполагащи с право да оспорват процесния административен акт. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – София област за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,