Определение № 200 от 13.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Х. М., чрез адв. В. Т. от АК – София, срещу въззивно решение № 1682/02.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 5195/2017 г. Излага доводи за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който сам е следвало да даде вярната правна квалификация на предявения иск и да го разгледа, като уважи претенцията. Насрещната страна Д. Д. С., чрез особен представител адв. Й. Ц. от АК - София, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима – не е подписана от касатора, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд неправилно е връчил препис от касационната жалба на насрещната страна чрез особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, преди да определи депозит за заплащане възнаграждение на адвоката на ответника по иска, който е и ответник по касационната жалба и да задължи касатора да внесе сумата по сметка на ВКС. Касационната жалба е изпратена във ВКС без да е внесен депозит за възнаграждение на адвокат Ц.. Тя има право на такова, независимо от резултата по спора, и депозит се внася предварително от ищеца, а с оглед изхода на спора остава за негова сметка или съдът осъжда ответника да му възстанови заплатените пари по чл. 78, ал. 1 ГПК. Внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, но разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия), а невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника по иска за съответната инстанция е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция. Казаното се отнася и до редовността на въззивна, съответно на касационна жалба, подадена от ищеца, когато ответникът участва по делото чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Последният изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатски хонорар, както е разяснено с ТР 6/2012 г. на ОСГТК и постановява заплащането му с всеки акт по чл. 81 ГПК. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото във всяка инстанция. Адвокатът не се поставя в условие на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар. По изложените съображения, производството по касационната жалба следва да бъде оставено без движение. Съдът определя депозит от 1700 лв., който трябва да бъде заплатен от касатора по сметка на Върховен касационен съд, за да послужи за заплащане на възнаграждение на адв. Ц. за извършване на процесуални действия в касационното производство от името и за сметка на ответника Д. С.. Окончателен размер на адвокатският хонорар съдът ще определи в акта си по чл. 81 ГПК, като съобрази това дали ще допусне разглеждане на касационната жалба, както и конкретно положения труд от адвоката, фактическата и правна сложност на делото. МОТИВИРАН от горното, съдът