Определение № 9292 от 29.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2023 г.

Производството е по чл. 175, ал. 1 и по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 от ДР на ДОПК. С определение № 8767 от 25.09.2023 г., постановено по адм.д. № 8635/2023 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение, е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. И. срещу определение № 523 от 22.02.2023 г., постановено по адм.д. № 103/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Б. И. срещу акт за установяване на задължение № МД-АУ-7369-1 от 02.11.2021 г., издаден от инспектор КРД в дирекция „Местни данъци“ в община Варна. По делото е постъпило разпореждане № 8826 от 09.10.2023 г., постановено по адм.д. № 103/2023 г. на Административен съд Варна, съдържащо установяване на допусната в определението на Върховния административен съд очевидна фактическа грешка, и съдържащо разбиране на първоинстанционния съд, че не е налице произнасяне по отношение на определение № 522 от 22.02.2023 г. Установяването от първоинстанционния съд, че е налице очевидна фактическа грешка се определя като основателно, доколкото в диспозитива на постановеното определение, Върховният административен съд е посочил, че оставя в сила определението на Административен съд Добрич, а постановеното определение е на Административен съд Варна. Неправилно е разбирането на Административен съд Варна, че Върховният административен съд, състав на първо отделение не се е произнесъл по отношение на законосъобразността на определение № 522 от 22.02.2023 г. На стр. 2 от определението си Върховният административен съд ясно е посочил, че доколкото внасянето на дължимата държавна такса е предпоставка за редовността на жалбата, съобразно чл. 158 от АПК, във връзка с чл. 151, т. 3 от АПК, и доколкото предмет на съдебен контрол за законосъобразност е и определение, с което жалбата е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, то тази съдебна инстанция (Върховният административен съд), се произнася именно по отношение на определението на първоинстанционния съд, с което жалбата на В. Б. И. е оставена без разглеждане. По този начин, тази съдебна инстанция се е произнесла по целия предмет на спора, с което не е налице предпоставката за приложимост на чл. 176, ал. 1 от АПК, което обстоятелство изглежда да не е било съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на неговото разпореждане от 09.10.2023 г. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 175, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,