Определение № 2213 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1036/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Е. К. К. против определение № 8917 от 11.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1226/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община гр. Бургас не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпил отговор от община Бургас, представлявана от кмета, подаден чрез процесуален представител, която не е страна в производството. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Бургас, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на Е. К. К. против заповед № 2513 от 04.08.2023 г. на зам. кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас, с която се поправя, издаденото на основание 135, ал. 3 ЗУТ, разрешение № 25/23.03.2015 г. на директора на Дирекция „Строителство“ при община Бургас за допускане изработване на проект за изменение на Подробен устройствен план – План за застрояване (ПУП-ПЗ) за УПИ VІІ-1465 и УПИ VІІІ-1467, кв. 86 по плана на ЦГЧ - гр. Бургас като вместо текста: „без предвиждане на намалени отстояния“ се променя: „…при предвиждане на намалени отстояния, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗУТ между новопредвиденото застрояване в УПИ VІІ-1465, разположено на нормативни отстояния от границите на имота и съществуващите сгради в УПИ V-1466 и УПИ VІ, кв.86 по плана на ЦГЧ – гр.Бургас, разположени на по-малки от изискуемите разстояния до имотните граници“ като в останалата си част разрешението остава без промяна и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като за оспорващата липсва правен интерес от обжалването. Констатира, че жалбоподателката не се е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, имаща право да обжалва издадената на основание чл. 135 ЗУТ заповед, предвид, че кръгът на страните, имащите правен интерес от обжалването на заповеди по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ не е идентичен с кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, тъй като разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ касае единствено собствените на заявителите имоти и разрешеното със заповедта изменение на ПУП-ПРЗ не спира прилагането на действащия устройствен план по отношение имотите на К., които попадат извън обхвата на изменението. Сочи, че допускането на намалени отстояния на застрояване в случая не обосновава наличие на интерес от оспорване, предвид, че не се оспорва заповед за одобряване проект за изменение на ПУП, която е финализиращия процедурата акт и която подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Констатира, че с направеното изменение не се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателката, не се пораждат задължения и същото не е неблагоприятно за К.. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК съдът прекратява производството по дело. Определението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е такава по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, като с нея по същество се изменя част от предходната заповед, издадена на същото правно основания. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателката не попада в кръга на заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу допуснатото със заповед № 2513/04.08.2023 г. изменение на заповедта за допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, касаещо УПИ VІІ-1465 и VІІІ-1467, кв. 86 по плана на ЦГЧ, гр. Бургас, с предвиждане на намалени отстояния, тъй като в този случай правният интерес от оспорването на заповедта се определя съобразно разпоредбата на 135, ал. 6 ЗУТ, съгласно която заповедите по ал. 3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Нормата определя и кръга на лицата, имащи правен интерес от оспорване на административните актове, издадени по посочения ред. По делото е безспорно, че жалбоподателката е собственик на самостоятелни обекти – 07079.610.31.4.7 и 07079.610.31.4.10 и част от подземен гараж с идентификатор 07079.610.31.4.14, находящи се в УПИ ІV-1451, 1450 в кв. 85 ЦГЧ, който УПИ не е предмет на допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП и е извън разработката, поради което Е. К. не е заинтересувано лице и за същата липсва правен интерес от оспорване на заповедта. Следователно изводът на съда, че заинтересувани от оспорването на заповедта са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП, е законосъобразен. Освен това в случая от събраните по делото доказателства е установено, че производството по изменение на ПУП – ПЗ е приключило, като е издадена заповед № 1394/26.04.2024 г. на зам. кмета на община Бургас, с която е одобрено изменението на ПУП – ПЗ за УПИ VII-1465 и УПИ VIII – 1467, в кв. 86 по плана на ЦГЧ – Бургас. Действително заповедите по чл. 135, ал. 3, респ. ал. 5 ЗУТ подлежат на самостоятелен съдебен контрол, но такова оспорване е допустимо само преди издаване, въз основа на заповедта по чл. 135, ал. 3 респ. ал. 5 ЗУТ, на съответния административен акт за одобряване изменението на ПУП. Заповедта по чл. 135 ЗУТ е само етап от процедурата за изменение на ПУП и след като тази процедура приключва с издадена заповед за одобряване изменението на ПУП - ПЗ, то на обжалване подлежи само последният административен акт, в което производство следва да се провери и законосъобразността на заповедите за допускане изработване на проект за изменение на ПУП като част от производството по издаване на крайния административен акт. В случая с жалбата са оспорени, както процесната заповед за изменение на заповедта за допускане изработване на проект за изменение на ПУП, така и заповедта, с която е одобрено изменението на ПУП. Следователно оспорването на процесната заповед, след като е постановен административен акт за одобряване на изменение на ПУП е недопустимо. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, който следва да бъде оставен в сила. Доводите в частната жалба са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, поради което не следва да се обсъждат. Разноски на ответната страна не се дължат, тъй като искането за разноски не е направено от надлежна страна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,