Определение № 2199 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“, представлявано от А. Василев, чрез пълномощник адв. М. Горанова, против определение № 1512 от 05.12.2023г., постановено по адм. дело № 1304/2023г. по описа на Административен съд София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението против писмо изх. № 1295/16.10.2023г. на председателя на КЗК и производството по делото е прекратено. В частната са наведени доводи за неправилност на определението. По същество се оспорват изводите на решаващия съд, че писмо изх. № 1295/16.10.2023г. не обективира отказ да се образува производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), а има само уведомителен характер. Иска се отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество с отмяна на процесното писмо и връщане на преписката на КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът – председателят на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), чрез упълномощен процесуален представител, в срока по чл. 232 АПК представя писмена защита, с която взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ против отказ на КЗК да образува производство, обективиран в писмо изх. № 1295/16.10.2023г. на председателя на КЗК. С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без разглеждане жалбата на посоченото сдружение против писмо изх. № 1295/16.10.2023г. на председателя на КЗК и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че процесното писмо не представлява отказ да се образува производство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1, респ. чл. 70, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 ЗЗК, а има единствено уведомителен характер. Писмото е адресирано до подателя на сигнал и с него същият се уведомява, че КЗК няма да упражни правомощието си да образува производство по собствена инициатива на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Обоснован е извод, че упражняването на това правомощие е предоставено изцяло в оперативната самостоятелност на КЗК, поради което отказът да се образува производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК не подлежи на съдебен контрол. Допълнително са развити съображения, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване, тъй като подаването на информация до КЗК за образуване на служебно производство не поражда за него право да изисква постановяване на решение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗК определя основанията за образуване на производство пред Комисията за защита на конкуренцията. Производството се образува по: решение на комисията (т. 1); искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон (т. 3); искане от доставчици на селскостопански и хранителни продукти, от организации на производители на селскостопански продукти, от организации на доставчици или сдружения на такива организации по искане на един или повече от техните членове или на един или повече от членовете на членуващи в тях организации, включително от други организации с правен интерес да представляват доставчици по искане на доставчик и в негов интерес, при условие че такива организации са юридически лица с нестопанска цел (т. 9). В случая Сдружение „Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори“ е подало до КЗК сигнал, с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 38а, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 ЗЗК е поискало комисията да се самосезира, като образува производство за установяване на евентуално извършено нарушение по Глава седма, чл. 29 и чл. 36, ал. 1 и 4 ЗЗК от страна на „А1 България“ ЕАД. Неоснователни в тази връзка са аргументите в частната жалба, че процесното писмо по същество представлява отказ да се образува производство, който е следвало да бъде обективиран в мотивирано разпореждане съгласно императивното изискване на чл. 38, ал. 4 ЗЗК. Визираната норма предвижда, че когато комисията е сезирана с искане по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 9, председателят с мотивирано разпореждане може да откаже да образува производство, което съгласно ал. 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3. Но в случая сдружението е сезирало комисията със сигнал, по който да се самосезира, т.е. служебно да образува производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК, а не е подало искане по т. 3 или 9. При това са неотносими доводите, че сдружението има качеството на организация по чл. 38, ал. 1, т. 9 ЗЗК, след като е преценило да сезира КЗК не в това си качество, предявявайки искане по чл. 38, ал. 1, т. 9 ЗЗК, а в качеството си на подател на сигнал. При подаден сигнал КЗК разполага с оперативна самостоятелност дали да се самосезира, като служебно образува производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК. В тези случаи КЗК няма законово задължение да образува производство, нито е длъжна да се произнесе с изричен акт, с който да откаже да образува производство, както е предвидено в хипотезата на подадени искания по чл. 38, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 9 ЗЗК. Ето защо процесното писмо не обективира отказ да се образува производство по подаден сигнал, както се твърди в частната жалба, а има единствено уведомителен характер за резултатите от извършеното проучване и установените факти във връзка с постъпилия сигнал, и като такова е изключено от съдебен контрол на основание чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение