Определение № 343 от 17.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3553/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. срещу определение № 827/ 09.03.2018 г. по гр.д. № 3039/ 2016 г. на Апелативен съд – София с оплаквания за незаконосъобразност. От ответниците З. М. М., М. Т. М., В. М. М. и Ж. А. М., ответници и по частната жалба, не е постъпил писмен отговор. С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК е допълнено въззивното решение в частта по разноските, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Н. К., Я. К. К. и С. К. К. (ищците) са осъдени да заплатят на З. М. М., М. Т. М., В. М. М. и Ж. А. М. (на ответниците) сумата 5 000 лв. – всички сторени разноски пред въззивния съд. С определение № 895/ 18.12.2018 г. по гр.д. № 3554/ 2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която част от исковете са отхвърлени (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). С решение № 121/ 18.09.2019 г., поправено с решение № 5/ 07.01.2020 г. по гр.д. № 3554/ 2018 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение отменя въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са изцяло уважени, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е определена отговорността на ответниците за сторените по делото разноски от ищците. След приключилото касационно производство крайният изход на правния спор е различен. Следователно настоящият състав е длъжен съответно да отмени (да измени) обжалваното определение, с което въззивното решение е било допълнено по реда на чл. 248 ГПК. Разноските, сторените от ответниците пред въззивния съд, се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение. То е за сумата 5 000 лв. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че е прекомерно. В същия размер е адвокатското възнаграждение, което самите те са уговорили и заплатили за представителството пред въззивния съд. Налице е извънсъдебно признание, че и според ищците такъв е паричният еквивалент на труда за адвокатска защита пред втората инстанция Сумата 164 098.52 лв. е цената на всички искове, които са разгледани с въззивното решение. Сумата 100 098.52 лв. е цената на исковете, отхвърлени с онази част от въззивното решение, която не е допусната до касационно обжалване и е влязла в сила. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат да репарират на ответниците сумата 3 049.95 лв. - част от сторените разноски пред въззивния съд, съразмерна с отхвърлените искове. При тези мотиви, съдът