Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г.

Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител - адвокат Н. против въззивно решение от 3.11.2009 г. по в. гр. д. № 602 по описа за 2009 г. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 1 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 499 по описа за 2008 г. на Районен съд Добрич и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Д. И. Д. против В. В. Р. иск за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща размера на платената цена по предварителен договор с нотариално заверени подписи за покупко-продажба на лек автомобил марка "Опел"модел"А." с рама № WOL000058S5339079,за който договор прието, че е развален поради неизпълнение задължението на ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2008 г. до окончателното й изплащане като неоснователен и са присъдени следващите се разноски. Искането в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск. С определение № 503 от 13.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос относно значението на обстоятелството, че страните са сключили предварителен договор за продажба на лек автомобил в писмена форма, с нотариална заверка на подписите-за основателността на предявения иск, който въпрос следва да се преценя с оглед задължението на съда да изследва вида и валидността на сключения договор и пред вид законоустановения регистрационен режим за моторните превозни средства съгласно чл. 143 от ЗДвП. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: По въпроса, във връзка, с който е допуснато касационно обжалване: При наличие на предявен иск, основателността на който ищецът обосновава с наличие на сключен между страните договор, който ответната страна оспорва, съдът следва да изследва волята на страните и съобразно ангажираните по делото доказателства, да прецени вида на този договор и неговата валидност. Едва след това се произнася по останалите възражения /каквито са-наличие на прехвърлено право на собственост и неизпълнение на задължения във връзка с установен регистрационния режим/. Съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП - собствеността на регистрирани автомобили се прехвърля с писмен договор, с нотариална заверка на подписите, като в двуседмичен срок копие от този договор - праводателят е длъжен да предостави на службата, издала регистрационния номер, а приобретателят - на службата за регистрация по местоживеене /чл. 145 от ЗДвП/. Пътното превозно средство се регистрира на името на новия собственик, за което в закона са предвидени множество изисквания и правила. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил /решение № 874 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 4074/08 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. По основателността на касационната жалба: Въззивният съд е квалифицирал предявения иск - по чл. 55 от ЗЗД. Счел го е за неоснователен, като е приел, че получена от ответника по делото имотна облага в размер на 2000 лв. е въз основа на годно правно основание - подписан между страните писмен договор, с който ищеца е придобил собствеността върху процесния автомобил. Счел е, че за да направи този извод е достатъчно обстоятелството, че сключеният между страните договор е в изискуемата се за прехвърляне на собствеността форма - писмена, с нотариална заверка на подписите. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящия състав. При положение, че ищецът е твърдял, че сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба е развален поради невъзможност за сключване на окончателен договор/пред вид продажбата на автомобила на трето лице/ и претендира обезщетение в размер на уговореното в предварителния договор, то иска следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 79 от ЗЗД. Следва да се посочи, че разминаването в посоченото правно основание не е съществено, тъй като независимо от него, въззивният съд фактически се е произнесъл и е разгледал иска съобразно наведените доводи в исковата молба. Действително между страните по делото е бил сключен на 29.03.2004 г. договор, но той не е договор за покупко-продажба на лек автомобил, а е предварителен договор. С него страните са се задължили-в срок до 1.05.2004 г. да сключат окончателен - за покупко-продажба на л. а. марка "Опел"модел"А. "с рама № WOL000058S5339079.На посочената дата /29.03.2004 г./ - продавачът /сега ответник по делото/ е предал владението на автомобила на купувача, като купувачът /сега ищец по делото/ е дал сумата от 2 000 лв. Съгласно т. 7 от сключения предварителен договор - в случай, че продавачът се откаже от сделката или прехвърли собствеността на трето лице - дължи "да върне на купувача всички получени суми в двоен размер". Не се спори по делото, че окончателен договор между страните не е бил сключен. Не се спори и че автомобилът е бил продаден на 16.06.2004 г. от продавача на друго лице /вж. издаденото в този смисъл удостоверение за регистрация от КАТ/. Предаването на сумата от 2000 лв. от купувача на продавача е установено с отразеното в т. 3 от сключения договор, където е посочено, че "продавачът заявява, че е получил напълно в брой сумата от 2000 лв. в момента на сключване на настоящия предварителен договор. " Не е доказано по никакъв начин възражението на ответника за връщане на така получената сума. Недоказано е и възражението му за това, че сключеният договор е симулативен, прикриващ договор за заем. Независимо от даденото от страните изрично съгласие съгласно чл. 133, ал. 2 от ГПК (отм.) - съдържанието на сключения договор не е опровергано, тъй като разпитаните по делото свидетели не установяват - уговорка за предаване на пари срещу задължение за връщане, а такава за прехвърляне на собственост срещу цена. При така събраните гласни доказателствени средства-единственото доказателство по делото, установяващо волята на страните - е сключения между тях на 29.03.2004 г. договор. Касае се за предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, съгласно който продавачът е поел задължението да прехвърли на купувача собствеността му, което задължение не е изпълнил. Неизпълнението е основание за разваляне на сключения договор, от което пък-с оглед предявената претенция произтича задължението за заплащане на обезщетение. Поради липса на доказателства за отправена нарочна покана, за такава следва да се приеме връчването на исковата молба, от която дата и следва да се присъди дължимата лихва на основание чл. 86 от ЗЗД. При липса на реално изпълнение-предявяването на иска поставя длъжника в забава от момента на връчване на преписа от исковата молба/решение № 706 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1769/09 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В случая е ирелевантно обстоятелството, че страните са сключили предварителния си договор с нотариална заверка на подписите. Наличието на подобна заверка не прави договора окончателен, защото в него не е налице изразена подобна воля и защото няма подобно законово установено изискване. Предварителният договор не прехвърля собственост и не представлява разпореждане с имущество, а е източник на облигационни отношения, обвързващи страните да се извърши продажба в предвидената от закона форма. Въз основа на него не може да се претендира продажна цена, преди обявяването му за окончателен. При пречка за обявяването му за окончателен /както е в случая/ може да се иска връщане или обезщетение. Въз основа на гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Спорът следва да се реши по същество, на основание чл. 293 от ГПК, с уважаване на предявения иск. С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - в полза на касатора следва да бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски. В случая - те са за държавни такси и възлизат на 157 лв. /от които 87 лв. - пред първата инстанция и 70 лв. - пред касационната/. За адвокатско възнаграждение-съдът не присъжда суми, тъй като липсват доказателства за заплащане на хонорар. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение