Определение № 103 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 419/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ОУ „Кочо Ч.;, гр. П. против решение №25/08.01.2009 год., постановено по гр.д. № 2768/2008год. на Пловдивски окръжен съд VI гр. с-в, с което след като е отменено решението от 02.07.2008 год. по гр.д. №4115/2007 на Районен съд гр. П., ОУ „Кочо Ч. ;, гр. П. е осъдено да заплати на М. П. Т. от гр. П. сумата 2 880 лв., представляваща обезщетение по чл.344,ал.1,т. З КТ за периода от 13.11.2007 год. до 13.05.2008 год., през който е останала без работа поради незаконно уволнение, както и 50 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на III г.о намира следното: Съгласно чл. 284,ал.3,т.4 ГПК във вр. чл.84 ГПК жалбоподателят е следвало да приложи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по допускане на касационната жалба съгл. чл. 18,ал.1,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Доколкото това не е сторено касационната жалба се явява нередовна.чилищата, независимо от това дали са на централно/ държавно/ или общинско подчинение и издръжка, не са освободени от заплащане на държавни такси, освен в случаите по чл. 84,т.1 и 3 ГПК в редакцията след решение №3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ. Първоначалната редакция на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила, считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ, постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавно учреждение или от общинско учреждение/ чл.84,т. З/, да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая спорното право няма публичен характер и касаторът ОУ „Кочо Ч. ;, гр. П.дължи държавна такса. Доколкото за редовността на жалбата съгл. чл.285 ГПК следи въззивната инстанция, производството следва да се прекрати и делото върне на Пловдивския окръжен съд за отстраняване на визираната нередовност като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС за допускане на касационно обжалване. При неизпълнение на указанията, проверяващия редовността на жалбата въззивен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286,ал.1,т.2 от ГПК и да върне нередовната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение